Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 144

Щом наближи банката, Рейф извади ключа от сейфа и впи поглед в него. Цели четири години го беше пазил в ботуша си. Надяваше се, че го вижда за последен път.

С ключа и името, записано в банковия архив, веднага получи пакетчето. Не разви мушамата в банката, а я пъхна под палтото си и бързо закрачи към хотела.

Почука на вратата на Атуотър, минавайки покрай нея. Тя начаса се отвори и съдията го придружи до неговата стая. Ани стоеше напрегнато до леглото, лицето й бе бяло като платно. Щом го видя, се поуспокои и се хвърли в прегръдките му.

— Имаше ли някакви проблеми? — попита Атуотър.

— Никакви — отвърна Рейф, измъкна пакетчето изпод палтото си и го подаде на съдията.

Атуотър седна на леглото и внимателно разгърна мушамата. Купчината листове беше дебела няколко сантиметра и мина доста време, докато я прегледа. Рейф чакаше спокойно, прегърнал Ани. Съдията отделяше по-голямата част от документите настрана, но някои листове задържа, за да ги прегледа повторно. Когато привърши, погледна към Рейф и подсвирна:

— Синко, изобщо не ми е ясно, защо наградата за главата ти не е десет пъти по-висока. Би трябвало да си най-търсеният мъж на земята. С тези документи можеш да събориш цяла империя.

Рейф го изгледа цинично и отвърна:

— Ако наградата беше по-висока, любопитството на прекалено много хора щеше да бъде привлечено. Някои щяха да започнат да задават въпроси, както вие попитахте толкова важна клечка ли е Тенч.

— И отговорът щеше да бъде, че не е. Той е бил просто един прекрасен младеж. Да, и моето любопитство се пробуди — Атуотър отново погледна към документите. — Този кучи син предаде страната, той е причина за смъртта на хиляди невинни хора от двата лагера. И бесилка ще му е малко. — Този път съдията не си направи труда да се извини на Ани, че псува.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

Атуотър се почеса по главата.

— Не знам точно. Аз съм човек на закона, не съм политик, а имам усещането, че някой политик трябва да се заеме с тая работа, проклети да са подлизурските им души. Извинете ме, госпожо. Не познавам никой човек, разполагащ с достатъчно власт, за да се справи със случая. Доколкото разбирам, някои от онези мръсници във Вашингтон, извинете ме, госпожо, сигурно прибират част от парите, които е натрупал Вандербилт. Ако използваме документите преди обвинението в убийство да бъде отменено, богаташът сигурно няма да упражни влиянието си, за да го премахне. Ще се радва да увиснеш заедно с него на бесилото. Първо трябва да издействаме отмяна на обвинението в убийство.

— Съществуването на тези документи няма ли да помогне Рейф да бъде оправдан? — отчаяно попита Ани. — Вие ни повярвахте — защо да не ни повярват и съдебните заседатели?