Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 137

По-добре да не беше забелязвал, че Маккей гледа към Ани точно така, както той някога бе гледал любимата си Меги.

Осемнадесета глава

— Трябва да се оженим — мрачно заяви Рейф.

Ани сведе поглед. Намираха се в хотелска стая в Ел Пасо; вратата беше отворена, а Атуотър стоеше в коридора и не сваляше поглед от Рейф. Пътуваха от цели шест седмици, но съдията развърза Маккей едва тази сутрин, като измърмори заплашително, че реши ли да прави резки движения, първо ще стреля и след това ще разследва намеренията му. Ани се съмняваше, че ще им разреши да влязат в града, ала тъй като отчаяно се нуждаеха от храна, нямаше друг изход. На Атуотър и през ум не би му минало да ги остави сами, така че потеглиха всички заедно към Ел Пасо. Рейф успя да убеди съдията да отседнат в хотел, за да може Ани поне веднъж да се наспи като хората. Тя добре знаеше защо той толкова много се безпокои за нея.

— Защото съм бременна. — Гордо заяви тя. Окончателно се убеди в това преди месец, когато цикълът й закъсня, макар и да го подозираше, откакто се любиха след онази странна нощ. Рейф също се съмняваше, защото острият му поглед долавяше и най-незначителните признаци.

Тя не знаеше какво да мисли, как да му отговори. Би трябвало да почувства задоволство, че той иска да се ожени за нея, но от друга страна я измъчваше въпросът дали той щеше да й предложи женитба, ако не беше бременна. При тия обстоятелства бе глупаво да разсъждава така, но й се искаше Рейф да се ожени за нея просто защото я иска.

Той прочете болката в очите й и инстинктът му подсказа верния отговор. Напоследък я бе изучавал толкова внимателно, за да забележи признаци на бременност, че всички нюанси в израза на лицето й му бяха добре познати.

Рейф грубо я привлече към себе си и я целуна, без да обръща внимание на Атуотър, който ги наблюдаваше от коридора.

— Ще се оженим сега, защото си бременна — заяви той. — Ако не беше в положение, бих предпочел да изчакаме цялата тая бъркотия да се изясни, да поканим съдията за кум и да се венчаем в църква както подобава.

Ани се усмихна. Обяснението на Рейф й хареса, макар че от главата й не излизаше мисълта, че никога преди не бе споменавал за сватба. Успокоена от топлината на тялото му, тя затвори очи и се отпусна. Беше минала цяла вечност, откакто не бе го чувствала близо до себе си; по време на пътуването Атуотър не сваляше поглед от тях, а и ръцете на Рейф бяха вързани. През последните две седмици Ани се чувстваше все по-уморена и отпаднала — признак на бременността — и жадуваше за прегръдката на любимия си. С мъка се крепеше на седлото и едвам държеше очите си отворени.

Ала сега щеше да се окъпе в топла вана, а довечера щеше да спи в истинско легло. Това й се видя невероятен лукс. Беше привикнала към живота на открито и сега се чувстваше неловко между четири стени и с покрив над главата, но за сметка на това разполагаше с истинско легло.