Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 123

Ани отиде да нагледа бебето — то лежеше като вцепенено. Тя му даде няколко лъжички чай и изми телцето му със студена вода, надявайки се да го облекчи. Гърдичките на детето хриптяха, то с труд си поемаше дъх.

Майката с мъка седна в постелята, сложи детето в скута си и започна тихичко да му пее. Рейф влезе във вигвама, седна на пода и тревожно попита:

— Как е тя?

Ани го погледна с пълни с отчаяние очи и едва забележимо поклати глава. Младата майка забеляза знака, изпищя и притисна детето към гърдите си. Кръглата рошава главица безжизнено се килна назад.

Джакали също влезе във вигвама и седна да чака.

Щом майката се умори, Ани взе детето, започна да го люлее и да напява приспивните песни, които помнеше още от детството си. Тихи нежни мелодии изпълниха мъртвата тишина във вигвама. Бебето дишаше все по-тежко. Джакали се наведе напред, погледът й бе пронизващ.

Рейф пое детето от отмалелите ръце на Ани и го сложи на рамото си. Сутринта то бе толкова бодро и весело, но болестта за броени часове бе изтощила малкото телце. Рейф си помисли за гладките пълни бузки, щръкналата косица и двете остри зъбчета и му стана много мъчно.

Ако детето беше негово, нямаше да има сили да понесе такава загуба. За пръв път видя това бебе само преди четири дни, ала то му бе станало скъпо и сега такава мъка притискаше гърдите му, че имаше чувството, че се задушава.

Ани отново пое детето и му даде малко чай. То не можа да преглътне и течността се стече надолу по брадичката му. Малкото телце се стегна и затрепери конвулсивно.

Джакали грабна детето и го изнесе навън майката се разпищя отчаяно и се помъчи да се надигне. Ани скочи на крака и изхвърча след старицата, обладана от пристъп на гняв, който в миг прогони изтощението й.

— Къде отивате с детето? — извика подир Джакали, макар и да знаеше, че старицата не разбира думите й. Различи силуета на индианката, отдалечаващ се в мрака й се втурна след нея.

Джакали стигна до края на бивака и коленичи. Положи бебето на земята пред себе си и започна да вие тихо и сърцераздирателно. Ани усети как тръпки я побиват по гърба.

Протегна ръце към бебето, ала Джакали я отпъди със застрашително съскане.

Рейф сложи ръка на рамото й. Взираше се с каменно лице в малкото безжизнено телце.

— Какво прави тази жена? — извика Ани и се притисна към него.

— Тя не иска детето да умре във вигвама — безучастно каза Рейф. Може би бебето вече бе мъртво — беше прекалено тъмно и не можеше да забележи дали още диша. Усети как топлото тяло на Ани вибрира под пръстите му и как странна енергия се влива в жилите му.

Никога не бе й споменавал за особената й дарба, не бе й задавал никакви въпроси. Беше почти сигурен, че тя не подозира каква сила притежава, а той бе запазил откритието си в тайна, може би от чист егоизъм, защото искаше да притежава нещо от нея, за чието съществуване не знае никой. Какво ли чувстваха другите хора, когато Ани ги докосваше? Дали усещаха същия неудържим прилив на страст, който тя предизвикваше у него? Сигурно не, по-скоро нейните докосвания успокояваха индианските воини, отколкото ги възбуждаха. Рейф дълго бе размишлявал за необикновената дарба на Ани и се бе чудил какви са границите й.