Читать «Ласката на огъня» онлайн - страница 120

Мъката в очите на Ани прободе сърцето му.

Рейф познаваше обичаите на апахите при смъртен случай, но не знаеше как да ги спазят сега. Индианците напускаха веднага вигвама, където бе настъпила смърт, ала Рейф не можеше постоянно да пренася болните от един вигвам в друг. Освен това не знаеше как апахите погребват мъртъвците си. В края на краищата реши да остави това на Джакали — тя щеше да реши как да постъпи, за да спази традициите.

Къпането на болните можеше да продължи до безкрайност. Някои се унасяха и Рейф ти оставяше на спокойствие, други се мятаха в треска и трябваше непрекъснато да ги мокри със студена вода. Мъжът и двете жени, които помагаха на Джакали, също бяха повалени от болестта през тази нощ.

Ани ходеше от болен на болен и раздаваше сироп за кашлица на онези, които се задушаваха. По-леките случаи — лекуваше с отвара от исоп и мед.

Цяла нощ не склони глава, защото се страхуваше, че някой може да получи гърчове от високата температура. Запари още чай от върбови кори и часове наред го наливаше в гърлата на мятащите се и буйстващи пациенти. Мнозина лежаха в несвяст, а децата плачеха сърцераздирателно. Ани се стараеше да облекчи сърбежа с ябълков оцет. Бебето започваше да пищи, щом огладнееше или усетеше, че майка му не е до него. Младата жена бе твърде отпаднала, за да стане и да го успокои.

До изгрев слънце умряха още пет души.

Ани се влачеше като пребито псе, но продължаваше да обикаля с чая от върбови кори. Умората бе изкопала огромни черни кръгове под очите й. Влезе в един вигвам и видя как един мъж отчаяно се опитва да се претърколи, за да докосне жената, която лежеше безжизнено до него. Със свито сърце Ани се втурна към индианката, която не бе мъртва, а спеше. Мъжът, който през нощта една не се бе задушил, явно вървеше към подобрение. Лекарката въздъхна с облекчение и го дари с ослепителна усмивка. Тъмните му лъскави очи се спряха за миг върху лицето й, сетне мъжът със стон рухна на постелята.

Тя го подхвана с ръка под раменете и го приповдигна, за да отпие от чая. Индианецът не се възпротиви. Когато тя отново го настани удобно, мъжът я погледна учудено, сетне промърмори нещо на гърления си език. Ани докосна челото му с хладната си ръка и му направи знак да заспива. Той последва съвета й и затвори очи.

Препъна се, докато напускаше вигвама Рейф моментално я прихвана с ръка през кръста.

— Хайде, стига вече — нежно каза той. — Трябва да поспиш. — Поведе я към одеялата, които беше постлал под сянката на едно дърво, и тя се стовари като труп върху тях. Искаше й се да продължи работата си, ала усещаше, че силите й са изчерпани. Щом главата й докосна одеялото, на часа заспа.

Двете момченца се приближиха и впиха любопитни погледи в тях. Рейф сложи пръст на устните си. Огромните им черни очи се извърнаха.

Той самият бе пребит от умора, ала щеше да почива по-късно, когато Ани се събудеше. Искаше да я чувства до себе си, докато спи, да попива топлината на стройното й тяло, да усеща магическото й обаяние. А най-вече искаше да я пази.