Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 74

— Горе-долу същото, което и вие предполагате. Разрушете културата на Сдружението като работническа теокрация, предизвикайте финансов крах на двата свята и ще останат само две каменисти планети, пълни с гладни хора, които ще трябва или да променят начина си на живот, или да емигрират на други планети.

Пак се втренчи в мен. Известно време и двамата не проронихме нито дума.

— И как ви хрумна тази фантастична идея? — най-сетне попита той.

— Предчувствие и интуиция. Плюс фактът, че точно полевият командващ Кейси Грим от Дорсай беше назначен за командир на касидианските сили в последния момент и заради това силите на Сдружението бяха разбити.

— Ами! — възрази Лийф. — Подобни неща биха могли да се случат във всяка война, където и да е, между които и да било армии.

— Не съм много съгласен. Решението на Кейси да проведе атака срещу северния фланг на черноризците нямаше да бъде толкова печеливш ход, ако един ден преди това Елдър Брайт не бе поел командването и не бе заповядал да се атакува южният фланг на противника. Сблъскваме се с двойно съвпадение — изведнъж се появява екзотиански полеви командващ, който прави точно каквото трябва, при това именно в момента, когато силите на Сдружението предприемат действия, довели до капитулацията им.

Пиърс се обърна и посегна към телефона, поставен на масичката зад гърба му.

— Не си правете труда да проверявате, вече го направих — обадих се аз. — Решението да се изпрати Кейси Грим в помощ на касидианците е взето в последния момент и той не е имал възможност да изпрати своите разузнавачи да разберат какво е намислил да прави Брайт.

— Съвпадение, нищо повече. — Пиърс се намръщи, преди да продължи: — Или пък вездесъщият дорсайски военен гений, който всички ние познаваме толкова добре.

— Не мислите ли, че приказките за военния гений на дорсайците може да са леко преувеличени? Освен това не обичам съвпаденията.

— Тогава? Какво е вашето обяснение?

— Моето предчувствие ми подсказва, че екзотианците имат възможност да предугаждат намеренията на противниците си. Споменахте дорсайския военен гений, но какво ще кажете за психологическия гений на Екзотика?

— Но… — Лийф млъкна и се замисли. — Това е направо фантастично! — Погледна ме и допълни: — Какво предлагате да направим?

— Да ми разрешите да се позанимая със случая. Ако съм прав, след три години ще видим войските на Екзотика да воюват против Сдружението. Не като наемници в някоя кампания, а като въоръжените сили на Екзотика против въоръжените сили на Сдружението. — Направих пауза и допълних: — И ако наистина се окажа прав, вие ще подкрепите кандидатурата ми за член на Съвета, когато се освободи място.

Дребният съсухрен човек срещу мен отново мълча цяла минута, преди да отговори.

— Не вярвам на нито една ваша дума. Ровете се в случая, колкото искате. Гарантирам ви, че ще подкрепя кандидатурата ви, ако се стигне дотам. А ако се случи нещо, което поне малко да прилича на фантазиите ви, елате да си поговорим пак.