Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 73

Определих си среща с Пиърс Лийф, председателя на Съвета. Навън беше слънчева априлска сутрин. Намирах се в Сейнт Луис, а Последната Енциклопедия бе разположена точно до града. Най-после се озовах в широко дъбово кресло срещу председателя в кабинета му на последния етаж в сградата на гилдията.

— Доста бързо се издигнахте, Тим, а сте толкова млад — отбеляза той, след като поръча кафе и то веднага ни бе донесено.

Пиърс беше нисък, съсухрен човек на около шестдесет години. Никога не беше летял извън пределите на Слънчевата система, а в последно време рядко напускаше и Земята заради обществените си ангажименти като председател на Съвета.

— Само не ми казвайте, че не сте доволен — продължи той. — Какво още искате?

— Място в Съвета.

Тъкмо се канеше да отпие от кафето, когато произнесох тези думи. Ръката му продължи пътя си към устата му, без да трепне. Погледът обаче, който ми хвърли иззад ръба на чашата, беше остър като на орел. Единственият му коментар бе:

— Ами? И защо?

— Ще ви обясня. Сигурно сте забелязал, че притежавам способността да се оказвам винаги сред най-интересните събития.

Постави чашката точно в средата на чинийката и меко каза:

— Тим, именно това е причината да ви направим пълноправен член на гилдията. Сигурно разбирате, че очакваме от вас точно определени неща.

— Да, но мисля, че способностите ми са над обичайното равнище — забелязах как при тези думи смръщи вежди. — Не твърдя, че имам дарбата да предвиждам. Смятам обаче, че притежавам таланта да правя по-подробен анализ от колегите си.

Веждите му се отпуснаха, но остана леко намръщен.

— Давам си сметка, че това звучи като самохвалство — продължих аз. — Нека приемем, че наистина имам способностите, за които споменах. Нима такъв талант не ще бъде полезен на Съвета при вземането на решения относно политиката на гилдията?

— Може и да е така — последва нов орлов поглед. — Но дали е истина и дали действа винаги, независимо от останалите условия?

— Ако успея да ви убедя, мога ли да разчитам на подкрепата ви на следващото заседание на Съвета?

— Да — разсмя се той. — Интересно ми е как възнамерявате да ме убедите?

— Ще направя предсказание. Ако се сбъдне, ще се наложи Съветът да взима генерални решения за политиката на гилдията.

— Добре, направете вашето предсказание — отвърна той все още усмихнат.

— Екзотика се кани да унищожи Сдружението — произнесох колкото се може по-спокойно.

Усмивката му моментално се стопи. Известно време ме гледа втренчено, след което недоумяващо попита:

— Какво искате да кажете? Екзотика не може да унищожи никого. И то не само защото не им го позволява тяхната, както те самите се изразяват, вяра, а защото никой не може да унищожи две планети с цялото им население и начин на живот… Бихте ли ми казали все пак какво имате предвид под „унищожи“?