Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 76

— Полеви командващ Уосъл — представи се той. — Заповядайте, журналист Олин, седнете. Чувал съм за вас.

Беше човек на около петдесет години с късо подстригана, изцяло посивяла коса. Фигурата му приличаше на долната част на холандска врата, а брадичката му бе толкова ръбеста, че му придаваше вид на много нещастен. Физиономията му и в момента изглеждаше нещастна независимо от усилията, които полагаше да се държи спокойно. Аз обаче знаех причината за тревогите му.

— Предполагам, че наистина сте чували — доста хладно подех аз. — Затова ще ви припомня някои принципи за непредубедеността на Агенцията за междузвездни новини.

Той се намести по удобно в креслото си и каза:

— Известно ни е всичко, журналист Олин, и лично аз не мисля, че имате някакви предубеждения спрямо нас. Съжаляваме за смъртта на зет ви и за вашето раняване. Само искам да изтъкна, че Агенцията от всички свои членове е избрала точно вас за написването на тези репортажи…

— Нека да ви обясня съвсем ясно! — прекъснах го аз. — Сам избрах тази работа, командващ Уосъл. Избрах я с абсолютната увереност, че мога да се справя.

При тези думи лицето му придоби изражение на уморен булдог и на него се четеше само едно — недоверие. Отправих му възможно най-благия си поглед.

— Доколкото виждам, не можете да схванете, а? — изрекох аз с метален глас. — Родителите ми умряха, когато бях съвсем малък. Израснах под грижите и възпитанието на чичо ми. Цял живот съм се стремил само към едно — да стана журналист. За мен Агенцията е по-важна от което и да е общество или човек на всичките четиринадесет планети. Нося Клетвата за непредубеденост в сърцето си, командващ. Основният момент в тази клетва е унищожаването на всички лични чувства, които биха могли да повлияят в каквато и да е степен на обективността на журналиста.

Продължаваше да седи зад бюрото си и да ме гледа тъпо. Стори ми се, че едва забележима сянка на недоверие преминава през лицето му.

— Мистър Олин — най-сетне проговори той. Това формално обръщение беше светъл лъч в сравнение с официалния тон, с който започна разговорът ни. — Опитвате се да ме убедите, че сте тук, за да напишете статиите, с цел да докажете своята непредубеденост по наш адрес ли?

— И по ваш адрес, и към другите хора и събития — отговорих аз, — точно както го изисква Клетвата за непредубеденост. Тези репортажи ще станат публично доказателство за обективността на журналистите, така че да бъдат от полза за всички, които носят червено-белия плащ.

Мисля, че не повярва и на тези думи. Чувствата му се разминаваха с моите приказки. А не искаше да приеме на честна дума нещо, изречено от човек, който не е роден на Сдружението.