Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 67

В моя случай най-любопитното беше, че парите като такива престанаха да имат значение за мен. Тази част от разума ми, която преди беше ангажирана с всичко, свързано с печеленето на средства за съществуване, сега беше празна. Но много скоро, по време на полета от Кълтис към Касида, там се настаниха спомените за Ейлин.

Никога не съм предполагал, че е заемала толкова важно място в живота ми още докато родителите ни бяха живи, а и след трагичната им гибел. Но сега, докато корабът правеше времеви скокове между звездите, тези мигове и сцени преминаваха пред мисления ми взор, а аз седях отпуснат и самотен в първокласната си каюта. Нямах настроение да отида в салона и да си потърся компания.

Спомените не бяха кой знае какви — мислех за подаръците за рождените ми дни и по други поводи, за подкрепата, която ми оказваше, когато трябваше да превъзмогвам непоносимия натиск на Матиас. Сега можех да преценя, че това не са били най-щастливите мигове в живота й — напротив, били са моменти на самота и печал, но тогава не съм го разбирал, потопен в собственото си нещастие. Внезапно си спомних, че тя често не обръщаше внимание на проблемите си, за да ми помогне, ала не се сещах за нито един случай, когато аз съм пренебрегвал своите, за да помогна на нея.

И докато потъвах все по-дълбоко в спомените си, вътрешностите ми се заплитаха в хладния възел на вината и нещастието. Опитах се между една серия времеви скокове да удавя това чувство в алкохол, обаче открих, че не усещам нито вкуса, нито въздействието му.

В такова настроение пристигнах на Касида.

По-малка и по-бедна от съседния Нютон, с който споделяше планетна система от дванадесет небесни тела, Касида нямаше академична връзка с него и затова притокът на учени и математици към нея бе доста незначителен. Те бяха направили от по-рано колонизирания Нютон богат свят. Кацнах на космодрума близо до столицата Моуро, след това се добрах до Албан — университетското градче, спонсорирано от Нютон. Там Дейв изучаваше механиката на времевите скокове и работеха заедно с Ейлин.

Всъщност Албан представляваше човешки мравуняк, а не град. Беше разположен на най-различни нива. И то не поради липса на достатъчно територия, а защото основната му част бе изградена с предоставен от Нютон кредит. За да гълтат по-малко средства, всички сгради бяха компактно построени върху възможно най-малка площ.

Още с пристигането си взех една карта и я настроих на адреса на Ейлин. Тя ми го беше написала в единственото писмо, което получих от нея сутринта, преди Дейв да загине. Ако следвах указанията, трябваше да мина през дълга серия хоризонтални и вертикални галерии и тунели и накрая да стигна до жилищен комплекс на нивото на земята. Не беше най-удобният, но за сметка на това пък бе най-краткият път.