Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 4

— Сътрудничка съм — отговори тя. — Казвам се Лайза Кант. Познахте. Не съм екзотийка. — Сякаш изобщо не й пукаше, че униформата не отговаря на облика й. Беше по-ниска от сестра ми. Аз и Ейлин бяхме над средния ръст за земляни. Моята коса вече беше потъмняла, докато Ейлин си оставаше блондинка. И аз имах руса коса, когато загинаха родителите ни, но потъмня през годините, прекарани в дома на Матиас. А това момиче, Лайза Кант, имаше червена коса. Беше хубава и весела. Дори леко ме заинтригува — толкова добре й стояха екзотийските дрехи. Ала в същото време ме дразнеше. Изглеждаше прекалено самоуверена.

Въпреки всичко продължих да я наблюдавам как събира останалите екскурзианти, очакващи началото на разходката в Енциклопедията. Когато тръгнахме, се залепих за нея и се опитвах да я заговоря в паузите между разясненията.

Изобщо не се смути, когато насочих разговора към нея. Родила се в Средния запад на Северна Америка, съвсем близо до Сейнт Луис. Завършила начално и средно образование в анклава и станала последователка на Екзотик-философията. Приела техният начин на живот и работа… Струваше ми се, че напразно си пилее силите, защото е доста хубаво момиче. Казах й го.

— Как така си пилея силите — отговори тя с усмивка, — когато по този начин използвам напълно енергията си за най-възвишените цели?

— Възвишени цели? — казах аз колкото може по-грубо. — Пъпа ли си съзерцаваш?

Усмивката й изчезна моментално и тя ме изгледа много странно. Толкова странно, че запомних този поглед завинаги.

Като че ли изведнъж беше забелязала нещо в мен — нещо мятащо се без посока в тъмния океан, на чийто бряг стоеше тя. Протегна ръка с намерение да ме докосне. Не завърши движението сякаш изведнъж се сети къде се намираме.

— Ние винаги сме тук — произнесе със странен глас. — Запомни това. Винаги сме тук.

Обърна се и ни поведе през обширния комплекс от здания.

— Когато всичко това бъде изведено в орбита — заговори тя, обръщайки се към цялата група, — ще бъде сглобено в сферично съоръжение. Орбитата ще лежи на сто и петдесет километра от повърхността на Земята. Ако комплексът се изведе сглобен, това би довело до огромни загуби. Затова информационното хранилище се строи тук, ще бъде издигнато на части и ще бъде сглобено в орбита. Последната Енциклопедия няма да бъде просто още един склад за информация. В нея ще се съхраняват факти, но само като средство за постигане на целта. А целта е установяване на взаимоотношенията и откриване на връзките между тези факти. Всяка частица от познанието трябва да се съедини с друга негова частица с помощта на енергетични импулси, носещи в себе си кодът на взаимовръзката. Това ще продължи до достигане на максималното равнище. И тогава огромното взаимосвързано количество информация, почерпена от земния човек и отнасяща се до самия него, трябва да придобие очертанията на единно цяло — такова, каквото човек никога не е имал възможност да наблюдава.