Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 5

Разбрахме, че на този етап Енциклопедията ще представлява за Земята нещо като огромен процесор с мигновено достъпна взаимосвързана информация за човешката раса и нейната история. С тази информация може да се търгува при обмена на познания по фундаменталните науки със светове като Нютон и Венера, по психология — с Екзотик-световете. Ще се продава срещу необходимата за Земята информация от младите светове. Единствена по рода си в многопланетната култура на Homo Sapiens, Енциклопедията в края на краищата ще се изплати, защото най-твърдата валута е познанието и информацията.

Но Земята се зае с този проект по много по-величествени причини. Той беше надеждата за цялата планета, за всички нейни жители. Изключвам само чичо Матиас и нему подобните, които са изоставили всякаква надежда. Енциклопедията ще се използва за проверка на теориите на Марк Тор.

Както знаете, теорията на Тор постулира, че в познанията на човека за самия него има тъмна област. За нея не се знае нищо освен това, че я има. С прибори не е възможно да се локализира. Тор доказа, че именно тази недостъпна област може да се изследва с Последната Енциклопедия — по пътя на логиката и като се използват всички събрани знания. Той твърдеше, че там ще открием нещо — качество, способност или сила, — което притежават само хората, живеещи на Земята. Нещо загубено или недостъпно за производните култури на младите светове, които като че ли бързо изпреварват родителското племе в отделни направления.

Докато слушах всичко това, кой знае защо изведнъж си спомних за странния поглед и думите, които Лайза ми подхвърли. Погледът ми се плъзна по необикновеното, изпълнено с хора помещение. Извършваха се най-разнообразни дейности — от строителство до фина настройка на лабораторна апаратура. Странното чувство, приличащо на страх, отново ме обзе. Не само се върна, но и започна да нараства, докато не заприлича на нещо съзнателно. Сякаш цялата Енциклопедия представляваше един жив организъм и аз бях в центъра му.

Инстинктивно се борех с това чувство. Та нали в живота си се стремях само към едно — свобода. За да не може нищо да ме подчини — нито човек, нито механизъм. Въпреки всичко чувството се засили, когато влязохме в Индекс-залата, която в Космоса ще бъде разположена точно в центъра на Енциклопедията.

Залата изглеждаше като огромна топка. Толкова огромна, че когато влязохме, стените й тънеха в полумрак. Изключение правеха само едва забележимите искри, които съобщаваха за постъпването на нови факти и асоциации в паметта на чувствителната записваща техника, разположена върху вътрешната повърхност на тази безкрайна сфера около нас — едновременно и под, и таван, и стени.

Просторната вътрешност на огромната зала беше пуста. От входно-изходните шлюзове започваха стълби, които водеха към средата и имаха лек наклон нагоре. Те грациозно се виеха около кръгла платформа, увиснала точно в геометричния център на залата.