Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 2

Същността на нашите души?

Но, както ви казах, сега това няма значение. Просто посетете Индекс-залата. Ето всичко, което ви моля да направите: влезте заедно с групата, застанете в центъра и изпълнете каквото ви каже екскурзоводът.

— Слушайте!

Слушайте. Застанете мълчаливо и си отворете ушите. Слушайте — и нищо няма да чуете. Накрая вашият екскурзовод ще наруши тази завладяваща, почти нетърпима тишина и ще ви обясни защо ви е помолил за това. Само един мъж и една жена от многото милиони хора, родени на Земята, са успели да чуят нещо. И никой — нито един — от родените на младите светове, който някога е идвал тук да слуша, никога нищо не е чул.

Мислите, че това не доказва нищо? Грешите, приятелю. Защото аз бях един от тези, който успя да чуе — онова, което може да се чуе там. Чутото измени целия ми живот. То ми позволи да извърша нещата, които извърших. То ми даде познания за могъществото, което по-късно в гнева си превърнах в план за унищожаване на хората от две планети.

Така че не се смейте на сравнението между моя гняв и гнева на Ахил — тъжен и самотен сред корабите на мирмидоните пред стените на Троя. Между нас има и още нещо общо. Името ми е Тим Олин и прадедите ми са ирландци. Но израснах и станах това, което съм, в Пелопонес, както и Ахил.

В гъстата сянка на Партенона, белеещ се над Атина, нашите души бяха покрити с мрак по волята на чичо ни, който би трябвало да ни позволи да растем на свобода под слънцето.

Моята душа… И на по-малката ми сестра, Ейлин.

ВТОРА ГЛАВА

Това беше нейна идея, на сестра ми Ейлин, да посетим Последната Енциклопедия, като се възползваме от новото ми удостоверение на сътрудник на Бюро информация. Ако всичко беше наред, щях да се заинтересувам защо иска да отидем там. Но в момента, когато тя предложи това пътуване, ме бе обзело странно чувство, нещо като плътен, дълбок камбанен звън. Чувство, непознато за мен и донякъде приличащо на страх.

Ала не беше обикновен страх, а нещо много по-сложно. Напомняше ми за усещането на човек, изправен пред сериозно изпитание. Имаше и още нещо — по-голямо. Нещо като дракон на пътя ми.

Докосна ме само за секунда. Но това се оказа достатъчно. Теоретично Енциклопедията беше надежда за родените на Земята, а пък чичо ми Матиас винаги е представлявал безнадеждността. Ето защо реших, че чувството е свързано с него, с чичо ми, и със зова, който бях доловил през дългите ни години съвместен живот. Зовът за унищожение. Това ме накара да взема решение да отпътувам независимо от всичко.

А и пътешествието напълно съответстваше на момента — щеше да е нещо като малък празник. Обикновено не взимах Ейлин със себе си. Но тъкмо бях подписал учебен договор с Агенцията за междузвездни новини в щаба им на Земята. И то само две седмици след като завърших Женевския университет по журналистика! Вярно е, че смятат университета за най-престижното учебно заведение от този тип на четиринадесетте населени планети. А моят успех беше най-добрият в цялата му история. И въпреки това такъв късмет не се пада на всеки млад човек, току-що напуснал студентската скамейка.