Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 21

Спрях. Чичо Матиас изобщо не откъсна поглед от четивото си. Ала аз забелязах — и от това почувствах скрито удоволствие, — че пръстите му, стиснали корицата на книгата, леко трепереха, издавайки по този начин чувства, които той никога не си признаваше.

Що се отнася до Ейлин, тя ме гледаше недоверчиво от самото начало на монолога ми и не продума до края. Изпусна тежка въздишка, изправи се и погледна към Джеймтън Блек.

Нищо не каза, но погледът й ми беше достатъчен. Наблюдавах ги, стараех се да открия макар и малък намек за емоция. Но младежът само малко се натъжи по странен, необичаен начин. Направи две крачки напред и застана плътно до нея. Аз се напрегнах, готов да се намеся и да отстоявам докрай мнението си. Само че той й заприказва тихо с необикновената си църковна реч, която, както предполагах, народът му използва при общуването помежду си, но никога не бе стигала до ушите ми.

— Значи не искаш да тръгнеш с мен, Ейлин?

Тя поклати глава като нежно растение, разтревожено от груби стъпки по неравна почва, и отмести поглед.

— Не мога, Джейми — прошепна тя. — Чу какво каза Тим. Истина е. Ще те подведа.

— Не е вярно — произнесе той със същия тих глас. — Само не ми казвай, че не можеш. Кажи, че не искаш и ще си отида.

Той чакаше отговора й, но сестра ми продължаваше да гледа встрани, без да смее да срещне погледа му. Накрая събра сили и решително поклати глава.

При този жест Джеймтън дълбоко въздъхна. През цялото време нито веднъж не бяха погледнали нито към мен, нито към Матиас. Не го направиха и сега. Лицето на командора оставаше все така безизразно. Обърна се и тихо излезе от библиотеката, от дома ни и завинаги изчезна от живота на Ейлин.

Тя се обърна и избяга от стаята. Погледнах към Матиас, който невъзмутимо прелистваше книгата си, без да ми обръща внимание. Повече никога не спомена името на Джеймтън Блек.

Не го спомена и Ейлин.

Но след по-малко от половин година тя без излишен шум продаде договора си на Касида и замина да работи на тази планета. Няколко месеца след заминаването си се ожени за местен жител на име Дейвид Лонг Хол. Аз и Матиас разбрахме за това от друг източник доста след сватбата. Тя изобщо не ни писа.

По това време се интересувах от подобни новини толкова малко, колкото и Матиас. Защото успехът ми тогава, в библиотеката, при срещата с Джеймтън Блек, ме насочи по пътя, който самият аз желаех. Новото чувство в мен набираше сила. Започнах да разработвам техника за прилагането му при манипулацията на хората, както успях да обработя Ейлин, за да постигна желания ефект. Вече с всички сили крачех по пътя към личната ми мечта — сила и свобода.