Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 20

Ейлин плачеше мълчаливо. Джеймтън Блек се наведе над нея:

— Ейлин — повика я той и тя се обърна. Говореше тихо и спокойно, почти без акцент. — Искаш ли да се омъжиш за мен и да направим моя дом на Хармония и твой?

— О, да, Джейми, искам! — пламенно възкликна тя. — Да!

Командорът почака, но Ейлин не се приближи до него, а отново заплака.

— Просто не съм сигурна, че постъпвам правилно! Не разбираш ли, Джейми? Искам да съм уверена, че не греша. А аз не знам! Не знам! — Рязко се обърна към мен и продължи: — Какво да правя, Тим? Да замина ли?

Неочакваният й въпрос ми прозвуча като ехо на гласовете, които ме заляха в Индекс-залата. Веднага библиотеката, в която стояхме, се уголеми и освети по странен начин. Високите лавици, разплаканото лице на сестра ми, обърнато към мен, мълчаливият, облечен в черно младеж и чичо ни, съсредоточил се в книгата си и сякаш осветен от мека светлина от етажерката зад него — всичко това внезапно ми се стори като поставено в някакво свръхизмерение. Едновременно ги виждах и гледах през тях. И тогава разбрах Матиас така, както никога преди не съм успявал. Независимо от това, че се преструваше на вглъбен в книгата си, за себе си беше решил как трябва да отговори на въпроса на Ейлин.

Съзнаваше, че ако каже на сестра ми „Остани“, аз ще се постарая да я отпратя, дори ако трябва да използвам груба сила. Беше наясно с инстинкта ми да му се противопоставям във всичко. А така, без да предприема нищо, просто не ми предоставяше срещу какво да се боря. Беше възприел дяволски (или богоподобен?) неутралитет, като ме остави да решавам сам. Разбира се, той беше повече от сигурен, че ще разреша на Ейлин да замине с този Джеймтън Блек.

Само че този път не беше познал. Не забелязваше промените в мен, новото знание, което ми сочеше пътя. За него „Унищожавай“ бе една черупка, в която можеше да се скрие при опасност. Но сега, след просветлението, съзрях в тази дума нещо много повече — оръжие, което би могло да се обърне дори срещу превъзхождащите ни демони от новите планети.

Джеймтън Блек вече не ме плашеше, също както и Падма престана да ме плаши. Изгарях от нетърпение да изпробвам новата си сила срещу него.

— Не, Ейлин — спокойно казах аз. — Не мисля, че идеята да заминеш е добра.

Тя се втренчи в мен и подсъзнателно усетих, че разсъждава точно като чичо ни, надявайки се в края на краищата да й кажа това, за което копнее сърцето й. Но сега я изкарах от релси. Побързах да продължа, като внимателно подбирах думите си, стараейки се да наложа мнението си:

— Хармония не е място за теб, Ейлин. Сама знаеш колко са по-различни от нас, земляните. Няма да се чувстваш като у дома си. Няма да успееш да се приспособиш към техния начин на живот. Освен всичко друго този млад мъж е командор — опитах се да погледна към Джеймтън възможно най-дружелюбно. Изпитото му лице се обърна към мен, но върху него не бе изписан и най-малък намек за възмущение или молба за помощ от моя страна. — Знаеш ли какво означава това на Хармония? Той е офицер от въоръжените сили. Договорът му може да бъде продаден във всеки един момент и той ще те напусне. Нищо чудно да го изпратят някъде, където не би могла да го последваш. Може да отсъства с години. Или пък изобщо да не се върне, ако го убият, което е доста вероятно. Искаш ли да живееш така? Достатъчно ли си силна, за да се подложиш на подобно емоционално изпитание? Ще подведеш не само себе си, а и него!