Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 133

Самите те… Самите те… Самите те…

Тези думи сякаш ме отнесоха някъде съвсем надалеч от тъмния ден и проливния дъжд. Като вятър, гонещ облаците, те ме вдигнаха и ме пренесоха на онази висока, труднодостъпна и камениста земя, чиито очертания бях видял, когато зададох на Кейси Грим въпроса, дали разрешава да се убиват пленници от Сдружението. Винаги съм избягвал тази тема, но сега не издържах.

И си спомних.

Още от самото начало съм знаел, че фанатикът, който уби Дейв и другите пленници, не е типичен представител на Сдружението. Джеймтън изобщо не беше убиец. Аз се опитах да го направя такъв, за да поддържам заблудата си… за да не поглеждам към единствения човек на четиринадесетте планети, чийто поглед не можех да издържа. Този единствен човек не беше сержантът, разстрелял Дейв и останалите. Дори не беше и Матиас.

Това бях аз.

Джеймтън не беше обикновен фанатик, както Кейси не беше обикновен войник и Падма — обикновен философ. Без да признавам пред себе си, през цялото време съм знаел, че те са нещо повече. Нямах желание да си призная и сега. Точно затова те не действаха според моите планове, когато се опитвах да ги манипулирам. Точно затова, затова…

Тази висока, камениста и труднодостъпна земя в моите мисли не беше само за Дорсай. Тя съществуваше за всички тях. Земя, където оковите на фалша и илюзиите се чупеха под напора на чистия, хладен вятър на истинската, честна сила и убеждения, където лъжата отстъпваше и умираше и можеха да живеят само чистите и ясни неща.

Тази земя съществуваше за всички, които са излети от чистия метал на Остатъчните култури. От него черпеха реалната си сила. Те стояха над съмненията. И точно това, освен уменията на тялото и духа, ги правеше непобедими. Човек като Кейси не можеше да бъде победен, както и Джеймтън не би изоставил вярата си.

Та нима самият Джеймтън не ми го каза ясно и точно? Нима не каза: „Ще ми разрешите да предположа единствено за мен“ и продължи да ми обяснява, че дори цялата Вселена да се сгромоляса върху него и дори неговият Бог и вярата му да се окажат фалшиви, това, което съществува в самия него, ще остане непокътнато.

Също и Кейси. Дори всички армии да го изоставят, той не би напуснал поста си. Ще остане да се сражава сам, дори срещу него да излязат милиони. Защото те можеха да го убият, но не и да го победят!

Ако внезапно се окаже, че всички теории и изчисления на Падма са невалидни, неправилни и безпочвени, той пак не би изоставил увереността си в еволюцията на човешкия дух, в името на която работеше.

Те вървяха уверено по тази камениста, недостъпна земя. Всички — дорсайци, касидианци, хората от Сдружението и Екзотика. А аз бях глупак, който се опитва да се вмъкне там и да се бори с тях. Нищо чудно, че бях победен, както винаги е предричал Матиас. Просто никога не съм имал шанса да ги победя.

Върнах се в настоящето под проливния дъжд, но се чувствах като подрязан храст, а не като човек. Коленете ми трепереха под собственото ми тегло. Дъждът намаляваше, Падма ме бе хванал подръка. Учудих се колко силни ръце има, също както някога Джеймтън.