Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 132
Гордън Диксън
— Не вярвам! — извиках аз. — Не мога да повярвам, че е направил нещо подобно!
— Както ви казах, вие подценявате еволюционното развитие на Остатъчните култури. Вярата на Джеймтън не е чувство, на което може да се влияе отвън. Ако вие наистина не сте по-добър от чичо си Матиас, той изобщо не би ви изслушал. Щеше да ви изхвърли като бездушен човек. Но стана така, че ви е приел за човек, който говори, както той би се изразил, с гласа на Сатаната.
— Не ви вярвам!
— Вярвате! — заяви Падма. — Нямате друг избор, освен да вярвате. Точно затова Джеймтън е могъл да вземе решение.
— Решение, глупости!
— Той беше човек, готов да умре за вярата си. Но като командир прекрасно разбираше, че е трудно да обясни на подчинените си защо трябва да тръгнат и да умрат в името на някаква почти непонятна цел. — Падма внимателно ме гледаше, а на мен ми се стори, че дъждът малко отслабна. — Вие обаче сте му предложили това, в което той е видял избора на Дявола — или да се откаже от вярата си, или да даде живота си, за да избегне конфликта, който би довел до смъртта на всички войници на Сдружението.
— Ама че глупава идея! — подхвърлих аз. В църквата молитвата свърши и един-единствен силен, плътен глас започна заупокойната служба.
— Никак не е глупава. Щом е стигнал до този извод, решението е било просто. Всичко, което е трябвало да направи, е да отхвърли предложението на Сатаната. По този начин е стигнал до естествената мисъл за своята смърт.
— Значи това е било решението му? — опитах се да се засмея, но смехът застина в гърлото ми.
— Това е било единственото решение. Веднага след като е стигнал до него, той е видял и единствения път подчинените му да се предадат — ако е мъртъв, а те са в неизгодна тактическа позиция по причини, известни само на него.
Тези думи ме пронизаха като ток.
— Но той нямаше намерение да умира!
— Оставил е това да реши неговият Господ. Уредил е всичко така, че само чудо би могло да го спаси.
— Какви ги говорите? Той постави маса за преговори под флага на примирието. Доведе четирима войници…
— Нямаше никакъв флаг. А хората с него бяха стари фанатици, търсещи мъченическа смърт.
— Доведе четирима! — развиках се аз. — Четири и един — пет! Бяха петима срещу Кейси — сам-самичък. Бях там, застанал до масата, и всичко видях. Пет срещу…
— Тим.
Тази единствена дума ме накара да млъкна. Внезапно почувствах необясним страх. Не исках да слушам нито какво ще ми каже, нито как ще го каже. Дъждът заплющя още по-силно и безжалостно ни притискаше към бетонното покритие на паркинга, но аз чувах всяка негова дума съвсем отчетливо през силния шум.
Гласът на Падма гърмеше в ушите ми като грохота на дъжда. Обзе ме чувство на безнадеждна отпадналост и сивота, което обикновено съпътства високата температура.
— Нали не си мислите, че Джеймтън би ви позволил дори за секунда да го правите на глупак? Той беше продукт на Остатъчните култури. В лицето на Кейси веднага е познал себеподобния. Нима допускате, че дори за миг му е минала мисълта, че той и четирима стари фанатици ще успеят да убият въоръжен и бдителен дорсаец, преди да бъдат убити самите те?