Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 106

— Ако се занимавам с нещо до края на живота си, то ще е да правя всичко, което е по силите ми, за да изолирам и в крайна сметка да изхвърля Сдружението и онова, заради което съществува, от обществото на цивилизованите планети.

Погледнах го — седеше зад бюрото си, сложил отгоре му масивните си ръце, и ме наблюдаваше с интерес.

— Доста сурова гледна точка, а?

— Не повече от тяхната.

— Така ли смятате? — сериозно попита той. — Не споделям това мнение.

— Аз пък си мислех, че вие сте един от тези, които се бият с тях.

— Е, да — той леко се усмихна. — Но и ние сме войници като тях.

— Според мен те не смятат така.

Едва забележимо поклати глава и попита:

— Какво ви кара да мислите по този начин?

— Виждал съм ги как действат. Плениха ме преди три години близо до Кестълмейн, на Нова Земя. Помните тази кампания, нали? — почуках по схванатото си коляно и добавих: — Простреляха ме и не можех да се движа. Касидианците, в чиито се бях разположил, започнаха да отстъпват. Бяха наемници. Срещу тях се биеха войници от Сдружението, също наемници.

Млъкнах замалко, за да отпия от уискито. Грим изобщо не помръдна, докато оставях чашата на бюрото пред мен. Седеше, сякаш очакваше нещо да се случи.

— Сред касидианците имаше един млад новобранец. Правех серия статии за конфликта и исках да отразя мненията на различни участници. Избрах го именно поради тази причина. Не можех да не го избера. Сестра ми — тя е по-малка от мен — две години преди това отиде да работи на Касида и се омъжи за него. Той ми беше зет.

Грим взе чашата от ръката ми и я напълни отново.

— В действителност той не беше военен — продължих аз. — Учил механика на времевите скокове и му оставали три години до завършването. Но имал лошия късмет да получи ниски оценки на изпитите точно когато Касида задлъжняла по договорния баланс към Нова Земя — въздъхнах и се опитах да бъда делови. — Накратко, той беше на Нова Земя точно по времето, когато аз пишех статиите си. Именно заради тях успях да уредя да ми стане помощник. И двамата мислехме, че така ще бъде по-добре за него и ще се намира в по-голяма безопасност — отпих отново от уискито, преди да продължа: — Обаче… Сигурно знаете, че в зоната на бойните действия винаги могат да се намерят по-интересни теми за репортажи. И така, попаднахме на едно такова място точно когато касидианските войски отстъпваха. Улучиха ме с иглопушка в коляното. Бронетехниката на Сдружението напредваше и наоколо беше започнало да става страшничко. Войниците около нас побързаха да се изпарят, а Дейв се опита да ме носи, защото според него танковете на черноризците щели да ме подпалят, преди да забележат, че съм журналист. В крайна сметка се натъкнахме на разузнавачи на Сдружението. Заведоха ни на една поляна, където имаше доста пленници. Известно време ни държаха там. После се появи един взводен — висок фанатик, приличащ на гладен вълк и горе-долу колкото мен на години — и заповяда на войниците да се приготвят за нова атака.