Читать «Войнико, не питай!» онлайн - страница 103

— Какво желаете, сър? — попита веднага след като застанах срещу него. Вдигна присвитите си очи, за да ме погледне в лицето.

— Мисля, че знаете. Всички познават служителите на Агенцията за междузвездни новини. Не се интересуваме от местната политика.

— Какво желаете, сър?

— Все едно ще разберете как съм получил този адрес — усмихнах се аз. — Затова ще ви кажа направо, че ми го даде служителят на паркинга при космодрума. Казва се Уолтър Аймъра. Обещах му сигурност заради тази информация. Агенцията би била доволна, ако той… остане жив и здрав.

— Страхувам се, че… — той сложи ръцете си върху капака на витрината. Бях покрити с възлести вени — белег от преживените години. — Искате ли да купите нещо?

— О, да, искам да платя, и то щедро. За информация.

Махна ръцете си от капака и леко въздъхна.

— Сър, мисля, че не сте влезли в магазина, който ви трябва.

— Убеден съм, че не греша. Нека си представим, че съм попаднал където трябва и разговарям с член на Синия фронт.

Той бавно поклати глава и отстъпи.

— Синият фронт е обявен извън закона. Довиждане, сър.

— Един момент! Трябва да ви кажа някои работи.

— Много съжалявам, но не мога да ви слушам — той направи крачка към завесата, прикриваща вътрешната врата. — Никой няма да влезе при вас, докато продължавате да говорите за това, сър.

Мина зад завесата и изчезна. Огледах празната стая и заговорих високо:

— Явно ще се наложи да разговарям със стените. Сигурен съм, че поне те ще ме чуят — млъкнах, но не долових нито звук. — Добре. Аз съм журналист. Интересувам се единствено от информация. Нашата оценка за военната ситуация на Света Мария показва, че окупационните войски на Сдружението са оставени на произвола на съдбата от тяхното командване и най-вероятно ще бъдат унищожени от силите на Екзотика веднага след като почвата стане достатъчно твърда, за да може да се придвижва бронетехниката.

Както и преди, отговор не последва, но чувствах, че ме гледат и слушат.

— Поради това — за разлика от предишните ми думи този път излъгах — ние смятаме, че на командването на Сдружението ще се наложи да влезе в контакт със Синия фронт. Убийството на вражески офицери без съмнение е грубо нарушение на Кодекса на наемника и Договора за цивилизовано водене на бойните действия. Но цивилните могат да направят това, което войниците нямат право. — Все още не забелязвах признаци на движение зад завесата. — Един представител на Агенцията винаги носи в себе си Уверението за непредубеденост. Знаете колко високо се цени то. Искам да ви задам само няколко въпроса. Отговорите ще бъдат запазени в тайна.

Отново замълчах, но отговор не последва. Обърнах се и напуснах дългата, мрачна стая. Чак когато излязох на чист въздух, усетих постепенно да ме обзема чувство на триумф.

Налапаха въдицата. Хората в тяхното положение винаги правят така. Качих се на колата и тръгнах към щаба на екзотианските въоръжени сили извън града. Там ме пое комендант наемник на име Дженъл Марат и ме заведе в сградата на щаба. Усещаше се спокойна и радостна атмосфера. За разлика от войниците на Сдружението тук всички бяха добре въоръжени и отлично обучени. Това веднага ми се наби в очи и не пропуснах да го споделя с Дженъл.