Читать «Първата жертва» онлайн - страница 189

— Кого сте убедил? — сърдито попита тя. — Мислех, че не сте успял да се свържете с по-висшестоящите.

Кугли наведе глава като объркано кученце.

— Знаете ли какво мисля, Брайън? Мисля, че всичко това сте си го измислили. Не зная дали в началото сте се самозалъгвали, че провеждате прикрита операция, макар че се съмнявам. Мисля, че сте го планували от самото начало. Решили сте да излезете с номера за самоличното ужилване. Но май се подхлъзнахте. Видели сте една агенция, погълната от бюрокрация, тази част от човечеството, която никога за нищо няма да е проверявана. Видели сте всичките тези пари, цялата тази корупция около вас, и вие самият…

— Документирал съм всичко — протестира той, — всеки цент.

— Но това нищо не означава, след като не е било одобрено от Адам Талмъдж.

— Ами ако и Талмъдж е замесен? Как бих могъл да рискувам?

— Всичко сте изчислил, нали? Убивате хора, приемате подкупи и всичко това се надявате да го оправдаете — и добави, — какво очаквате, да изтрия записа заради вас? Да изтрия записа и да забравя за Мелиса?

— Тя се беше внедрила в операцията. Аз дори не знаех нищо за това, докато вие не го потвърдихте.

— Мен ли ще обвинявате? Копеле такова! — Тя се нахвърли върху него. Столът се подхлъзна и тя раздра с нокти лицето му. Потече кръв. Кугли я отблъсна, перна я през лицето и скочи на крака. Той сграбчи кабела, влизащ в телевизионния монитор, проследи накъде отива и започна да събаря апаратурата от лавиците, бясно вадейки касетите от тях и издърпвайки лентите им.

— Къде е тя? — ревеше той.

— Тя не съществува! — викна тя и това го смрази.

Той се обърна, очите му блестяха като на див звяр.

— Няма никаква касета! — каза тя.

— Искам я още сега! — Кугли извади пистолета си.

Протегнала ръце напред, за да го държи на разстояние, тя седна и се протегна към конзолата. Натисна с длан един квадратен бутон.

— Добре — каза тя, а гласът й отекна във високоговорителите над главата. Тя посочи към студиото.

Зашеметеният Брайън Кугли все още държеше пистолета си в ръка.

Изтощеният Лу Болд стоеше от другата страна на стъклото. Първо един, после още един униформен офицер излезе иззад черните завеси, с които бяха заобиколени стените на студиото. Всички държаха пистолети, насочени към Кугли.

Стиви каза:

— Касетата, която видяхте на кораба, беше празна. Болд им каза да я донесат. Идеята бе на психоложката Матюс. Тя каза, че вашето его ще ви накара да повярвате, че сте в състояние да ме убедите да унищожа записа.

— Действах под прикритие! — закрещя Кугли към стъклото. — Мога да го докажа!

— Къде е Мелиса? Какво сте направил с нея?

— Хвърли оръжието! — прозвуча гласът на Болд.

Стиви натисна друг бутон на конзолата.

— Записах посещението ви, Брайън. Цялото признание. Какво ще кажете за тази ирония? Най-вероятно ще си спечелите това, което Еми Мелиса ви беше обещала. — Тя пристъпи към него. — Къде, по дяволите, е тя?