Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 4

Гордън Диксън

— Съжалявам, Анджи — каза Джим с разкаяние, — налагаше се цял час да бездействам в класа и да се правя, че ми е интересно, като в същото време си мислех за всичко, което ни е причинил. А когато би звънецът, не посмях да говоря с него от страх, че ако отново ми откаже, ще му фрасна един.

В колата настъпи мъртва тишина. Докато се взираше неотклонно напред през стъклото, Джим усети как Анджи с нежност му стисна ръката.

— Всичко е наред — каза тя. — Щом си се чувствал така, постъпил си правилно. Някой път ще го издебнеш в подходящ момент, когато можеш да говориш спокойно.

Продължиха да пътуват още малко, без да говорят.

— Ето го мястото — каза Джим, като кимна надясно.

ГЛАВА 2

Базата „Белевю трейлър корт“ не беше създадена с чувство за естетика и за двадесет години никой от собствениците й не бе променял нейния вид. Сегашният управител — човек около петдесетте — изглеждаше висок и едър колкото Джим Екерт, но с времето кожата на продълговатото му лице беше провиснала. Плътта му се бе отпуснала и набръчкала и синята му риза се издуваше около него като балон. Избелелите му оръфани панталони се набираха силно на кръста от тесен черен колан. Дъхът му вонеше, сякаш току-що беше ял престояло сирене, и за Джим и Анджи бе трудно да не усетят това в нагорещения от слънцето празен фургон.

— Е — каза той, като махна към стените около тях, — това е. Ще ви оставя да го разгледате. Обадете се в канцеларията, когато сте готови. — И излезе, отнасяйки лошия си дъх, като остави вратата зад себе си отворена. Джим погледна Анджи, тя плъзгаше пръстите си по един от шкафовете над мивката, където лакът се беше напукал.

— Доста зле, нали? — отбеляза той. Така беше. Подвижният дом сякаш всеки момент щеше да се разпадне. Подът зад Джим бе явно изкривен, имаше видим наклон и в другия край на фургона, където стоеше Анджи. Мивката беше мръсна и очукана. Прашните стъкла на прозорците се клатеха в рамките си, а твърде тънките стени не можеха да осигурят и най-малката изолация. — Все едно, че през зимата ще спим на снега.

Той си помисли за ледената зима в Минесота: те двамата на двайсет и три мили от колежа, колата с излъскани гуми и износен двигател. Представи си летните сесии и жегите през юли, когато ще се пържат тук и ще проверяват купища контролни. Но Анджи не му отговори.