Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 42

Джим гледаше как за известно време рицарят се бори с обратната логика. Накрая се предаде.

— О, добре — каза той, вдигна сабята, като я държеше за острието, и остави Джим да се закълне.

Прибра я обратно в ножницата. Джим се пусна от дървото, и полускочи, полупадна на земята.

— Би могло да бъде… — каза рицарят унило, загледан в Джим, докато той се изправяше на задните си крака и почистваше лапите и ноктите си от кората и клончетата. — Имаше един монах в сиво калугерско наметало, който дойде в замъка миналия Архангеловден и ми каза една рима, преди да си тръгне:

Правдива кауза. Тогава

със битката ще дойде слава.

— Но не знам как се тълкува.

— Нима? — попита Джим, като съобразяваше бързо. — Бих казал, че е очевидно. Аз съм призван да спася своята дама и ако се опиташ да ме убиеш, каузата ти ще бъде погрешна. Следователно това няма да ти донесе слава.

— В името на Свети Йоан! — каза рицарят възхитено. — Разбира се! А си мислех, че съм преследвал обикновен блатен дракон. Какъв късмет! Сигурен ли си, че твоята кауза е вярна? Не се съмняваш, предполагам.

— Не, разбира се — отговори Джим с достойнство.

— Е, тогава аз имам късмет. Естествено ще трябва да поискам разрешение от моята дама, доколкото е въвлечена друга госпожица, но съм сигурен, че тя няма да се противопостави. Май е по-добре да не чакаме някой да ни представи един на друг.

Той завъртя щита си обратно, за да го види Джим. На червен фон се открояваше голямо Х от сребро, което приличаше на диагонално изписан кръст. Под него, изобразено в черно, едно доста чудновато животно заемаше триъгълника, образуван от долната част на Х-а.

— Гюлз и сребро, разбира се — продължи рицарят, — означава Брайън Невил-Смит от войнството Раби. Още на времето, когато прадядо ми е бил най-младият член на семейството, в отличителния му знак е бил поставен елен в черно. Аз съм пряк негов потомък.

— Невил-Смит — каза Джим, припомняйки си името от песента, която току-що беше чул, и познанията по хералдика, които можа да изрови от паметта си, — аз нося… в истинското си тяло…

— Без съмнение, сър — съгласи се Невил Смит.

— Гюлз и машинописно сребро върху писалище в черно. Сър Джеймс Екерт, рицар Бакалавър — внезапно Джим си спомни това, което Каролинус бе обяснил на Смргол, и се възползва, за да спечели малко авторитет. — Барон от Ривъроук. Чест е да се запозная с теб, сър Брайън.

Невил-Смит свали шлема си, окачи го на лъка на седлото и озадачено се почеса по главата. Имаше светлокафява коса, доста смачкана от шлема. Сега, когато слънцето освети лицето му, се виждаше, че не е по-стар от Джим. Това, което в сянката на забралото създаваше впечатление за голяма зрялост, бяха силният загар и леките бръчки около ъгълчетата на сините му очи. Един светъл белег съединяваше долната част на бузата му с челюстта и така придаваше ветерански вид на изражението му.

— Машинописно… — мърмореше си сър Брайън. — Машинописно…

— Един местен звяр, подобен на грифон — бързо каза Джим. — Имаме ги много в Ривъроук, намира се в Америка — земя на запад, зад морето. Може и да не си я чувал.