Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 41

— Виж! — провикна се Джим. — Склонен съм да сляза — рицарят погледна с нетърпение нагоре, — но при условие, че първо изслушаш без предубеждение това, което имам да ти кажа.

Рицарят помисли.

— Добре — въздъхна най-сетне той. Размаха копието си предупредително към Джим. — Но без да молиш за милост.

— Разбира се, че не.

— Защото няма да ти простя, по дяволите! Не давам такива обещания. На вдовици, сираци, мъже и жени — християни, и на почетни врагове, които се предават на бойното поле… Но не и на дракони.

— Не — каза Джим, — нищо подобно. Просто искам да те убедя кой съм в действителност.

— Не ме интересува кой си в действителност.

— Ще те заинтересува — каза Джим. — Защото аз всъщност изобщо не съм дракон. Направиха ми… магия, за да ме превърнат в дракон.

— Правдоподобна история.

— Наистина! — Джим бе забил нокти в ствола на дървото, но кората под тях започна да се кърти. — Аз съм човек колкото си ти. Познаваш ли С. Каролинус, магьосника?

— Чувал съм за него — изсумтя рицарят. — Кой ли не е? Предполагам, ще го обвиниш, че те е омагьосал?

— Ни най-малко. Магьосникът ще ме преобрази веднага, след като намеря дамата, която аз… за която съм сгоден. Един истински дракон избяга с нея. Затова съм тръгнал толкова надалеч от къщи. Погледни ме. Приличам ли на твоите обикновени блатни дракони?

Рицарят го огледа.

— Хмм — каза той и замислено потърка носа си. — Като разсъдя, ти си един път и половина по-голям от драконите, които съм срещал.

— Каролинус откри, че моята дама е била отвлечена в Прокълнатата кула. Изпрати ме да намеря придружители, с които да я спася.

Рицарят се облещи.

— Прокълнатата кула? — повтори той.

— Точно така.

— Никога не съм чувал дракон или което и да е друго нормално същество да иска това — да отида в Прокълнатата кула. И аз самият не бих посмял. Небеса! Ако си дракон, не ти липсва смелост.

— Но не съм — каза Джим. — Затова имам… ъ-ъ… смелост. Аз съм джентълмен като теб. Призван съм да спася своята дама, която обичам.

— Обичаш? — рицарят се пресегна към дисагите си, извади парче плат и издуха носа си. Това май ме трогва. Обичаш твоята госпожица?

— Не обича ли всеки рицар дамата си?

— Ъ-ъ… — той прибра кърпичката си отново. — Някои да, някои не — в днешно време са важни убежденията. Но това е съвпадение. Нали разбираш, аз също обичам моята дама.

— Е, тогава — каза Джим — това е още по-силен довод да не ми пречиш да спася моята.

— Откъде да знам, че говориш истината? — рече рицарят накрая. Проклетите дракони могат да кажат всичко.

Джим усети внезапно вдъхновение.

— Виж какво — каза той, — вдигни сабята си с острието надолу. Ще се закълна пред кръста на дръжката, че това, което говоря, е истина.

— Но ако си дракон, каква полза ще има? Драконите нямат душа, по дяволите!

— Нямат, разбира се — отвърна Джим, — но християните имат. И като християнин не бих посмял да положа лъжлива клетва, нали?