Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 25

— Информацията е психологически, макар и не физиологически вярна — отвърна дебел басов глас, излизащ от невидимото въздушно пространство на височина около метър и половина над земята. Той стресна Джим, който бе сметнал, че въпросът е реторичен.

— Така ли е наистина? — Каза Каролинус, като се взираше в Джим с нов интерес. Изплю космите, които бяха останали в устата му, и пристъпи назад, като отвори вратата.

— Влез, Аномалия — или имаш по-хубаво име?

Джим се провря през вратата и се озова в единична разхвърляна стая, която очевидно заемаше целия първи етаж от къщата. Около мебелите бяха разпръснати безразборно някакви странни части от алхимическо оборудване. С. Каролинус затвори вратата зад него, заобиколи и го погледна отново в лицето. Джим седна на хълбоците си, като наведе глава, за да не се удари в тавана.

— Е, истинското ми име е Джеймс, Джим Екерт — каза той. — Но изглежда съм в тялото на дракон, който се нарича Горбаш.

— А това — каза Каролинус, като потрепери и разтърка стомаха си, — те притеснява, както разбирам — той затвори очи и добави немощно. — Знаеш ли нещо, което да помага при непрекъснати болки в стомаха? Разбира се, не. Продължавай.

— Страхувам се, че не знам. Е, работата е в това… Чакай малко, Ти ли говориш драконски или аз говоря езика, който ти говориш?

— Ако има такъв език — драконски" — отвърна кисело С. Каролинус — естествено, че говориш на него. Ако го говориш, то и аз го говоря. Всъщност ние просто говорим. Би ли се придържал към темата? Продължавай да разказваш за себе си.

— Но, искам да кажа, драконите и хората тук, тоест джорджите, един и същи език ли говорят? Имам предвид, че изглежда приказвам на твоя език, а не на моя…

— Защо не — Каза Каролинус, като затвори очи. — В царството на Силите съществува само един възможен език — по дефиниция. И ако не се върнеш към темата до пет секунди, превръщаш се в бръмбар по общо правило.

— О-о. Добре. Е — обясни Джим, — работата е, че не съм особено заинтересован да изляза от това драконско тяло, за да се върна там, откъдето дойдох. Моята — ъ-ъ — Анджи, момичето, за което ще се оженя…

— Да, да, на тринайсти октомври — каза Каролинус. — Карай по-бързо.

— На тринайсти октомври? Искаш да кажеш този октомври, само след три седмици?

— Чу ме.

— Но, имам предвид… толкова скоро? Не се надявахме…

Каролинус отвори очи. Не спомена за бръмбари, но Джим разбра веднага.

— Анджи… — започна той бързо.

— Която е къде? — прекъсна го Каролинус. — Ти си тук. Къде е тази Анджи?

— В драконската пещера.

— Тя също е дракон тогава?

— Не, тя е човек.

— Разбирам пречката.

— Е… да… Не — каза Джим, — мисля, че не разбираш. Пречката е, че мога да изпратя обратно нея, но не и себе си… А тя няма да тръгне без мен. Виж, май че е по-добре да ти разкажа цялата история отначало.

— Блестяща идея — рече Каролинус, като потрепери и отново затвори очи.

— Разбираш ли — започна Джим, — аз съм асистент в едно място, което се нарича Ривъроукски колеж. Всъщност трябваше да бъда лектор във факултета по английски…

Той бързо описа цялата ситуация.