Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 27

— Вероятно… — каза Джим — ако сме заедно с Анджи и се заемеш да ни хипнотизираш едновременно…

Веждите на Каролинус се изправиха върху челото му като изплашени зайци.

— На краставичар краставици ще продаваш! В името на Силите! Ето какво не е наред в днешния свят. Пренебрежение и анархия. — Поклати дългия си не особено чист показалец под муцуната на Джим. — Дракони подскачат насам-натам, рицари подскачат насам-натам, природолюбители, великани, страшилища, мраколаци и други куриози и чудаци вършат най-големите проклетии, за да експлоатират малкото природно кътче, в което живеят. Всеки нахалник и асистент в заслепението си се поставя наравно с магистър на Науките! Това е непоносимо.

Очите му пламнаха като живи въглени и засвяткаха гневно към Джим.

— Казвам, непоносимо е. Нямам намерение да го търпя. Ще има ред и мир, Изкуство и Наука, ако трябва дори да преобърна луната.

— Но ти каза, че за двеста и тридесет, тоест за сто и осемдесет килограма злато…

— Това беше бизнес, а сега става дума за етика.

Каролинус захапа брадата си, загриза я за момент и отново я изплю.

— Смятах, че ще се пазарим за цената и ще видя колко струваш. Но след като ми плати с това заклинание против язва… — Изведнъж стана замислен. Очите му се замъглиха, погледът му се разконцентрира сякаш минаваше през Джим. — Да. Да, наистина… много интересно…

— Просто си помислих — каза Джим смирено, — че хипнозата може да помогне, защото…

— Да помогне? — изкрещя Каролинус, като мигновено се върна към действителността. — Разбира се, че би помогнала. Огънят ще помогне да се излекува тежък случай на воднянка, но няма да стопли и съживи мъртъв пациент. Не, не Горбаш, не се сещам за другото ти име, припомни си Първия магически закон.

— Първия какво?

— Първият закон, Първият закон, на нищо ли не са те учили в този колеж?

— Всъщност моята област беше…

— Вече си го забравил, както виждам — усмихна се насмешливо Каролинус. — О, това младо поколение. Законът за Плащането, идиот такъв. Всяко прилагане на Научното магическо изкуство изисква съответна цена. Защо според теб живея от таксите си вместо да правя заклинания? Само заради това, че има нещо в безкрайно количество не означава, че можеш да вземаш, без да даваш. Защо се използват ястреби, котки, орли или пък чираци вместо кристални кълба? Защо магическият елексир има лош вкус? За всяко нещо трябва да се плаща — в пропорции. Не бих направил това, което е предприел този празноглав аматьор Хансен, без първо да си създам десетгодишен кредит в Ревизионния отдел. А и съм магистър на науките! Той е изразходил запасите си до критичната точка — не може повече.