Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 24

Вероятно трябваше да има нещо, което да се забелязва отгоре, помисли си Джим, като започна да се спуска по дълга дъга, за да се приближи до върховете на дърветата.

Изведнъж го видя — едно кътче сред гората, през което течеше поток, прескачащ нисък водопад. До потока имаше басейн с фонтан и малка тясна островърха къща, оградена с трева и цветни лехи. Само една камениста пътека извеждаше от гъстата гора до предната врата на къщата. Встрани от нея, точно през вратата имаше нещо като показател.

Джим тежко се приземи на пътеката. В тишината, настъпила след доста тромавото му кацане, отчетливо се чу плисъкът на водата, която се изливаше от фонтана в басейна. Тя наистина звънеше — не с песента на малки звънчета, а с далечните нежни трели на кристал, разлюляван от слабия повей на вятъра.

Звукът някак неусетно успокояваше нервите, а богатият примес от аромати, които лъхаха от цъфналите цветя в лехите, подсилваше въздействието му. Изведнъж Джим се почувства така, сякаш бе потопен в райско кътче, където нищо не бе истинско и нищо нямаше значение.

Той бавно тръгна по пътеката и спря, за да прочете надписа на показателя пред къщата. Изписан бе с черни ъгловати букви върху гладка, боядисана в бяло дъска. Стълбът, на който бе закрепена дъската, се издигаше сред изобилие от астри, лалета, цинии, рози и момини сълзи, които цъфтяха в пълно несъответствие със сезоните. На дъската се открояваше, написано с ъгловати черни букви, името С. Каролинус. Джим се приближи към предната врата, боядисана в зелено, под която имаше едно-единствено каменно стъпало в червен цвят. Почука.

Никакъв отговор.

Въпреки успокоителното въздействие на фонтана и цветята Джим почувства как отвътре му прималява. С Анджи щяха да извадят голям късмет, ако бе дошъл до жилището на С. Каролинус точно когато него го няма.

Отново почука — този път по-силно.

От къщата се чуха стъпки. Вратата се открехна навътре и един старец с изпито лице, червена роба, черно кепе и тънка доста проскубана бяла брада промуши главата си, за да огледа Джим.

— Съжалявам, днес не приемам дракони! — отсече той. — Ела пак във вторник.

Мушна главата си навътре и затръшна вратата.

За момент Джим се стъписа, после бавно започна да проумява.

— Хей! — извика той и заудря по вратата, прилагайки силата на драконските си мускули.

Врата се отвори с гневно движение още веднъж.

— Дракон! — каза магьосникът заплашително. — Иска ли ти се да те превърна в бръмбар?

— Трябва да ме изслушаш — отвърна Джим.

— Казах ти — обясни Каролинус, — днес не приемам дракони. Освен това ме боли коремът. Разбра ли? Днес-не-при-е-мам-дра-ко-ни.

— Но аз не съм дракон.

Каролинус се вторачи в Джим продължително, след това повдигна брадата си с две ръце в знак на отчаяние, захапа я със зъби, когато тя започна да се смъква надолу, и я задъвка яростно.

— Кога се е случвало — попита той — един дракон да има толкова мозък, че да развие въображение, достатъчно да храни илюзията му, че не е дракон? Кажете ми, о, Сили!