Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 22

За момент спря да маха с крилете си и те автоматично се разпънаха като планер. Въпреки това не започна да се спуска. Сепна се внезапно от факта, че се извисява, като инстинктивно използва термалните въздушни течения — носеше се като балоните, планерите и големите птици в собствения му свят. Разбира се. Мислено се прокле, че не се е сетил за това по-рано. Големите птици са предимно реещи се поради усилията, които са необходими, за да летят. Сега си спомни, беше чувал, че повечето от ястребите и орлите не летят в напълно безветрени дни.

Същото трябваше да е вярно, дори в по-голяма степен, и за драконите с тяхното огромно тегло. Явно както лъвът можеше да спринтира с висока скорост, но само на къси разстояния, така и драконите с голямата си мускулна сила можеха бързо да се издигат на височината за планиране. По-нататък въпросът бе да се оставят да ги носи вятърът. Очевидно този начин на летене бе инстинктивен за тялото на Горбаш. Джим откри, че, без да разбере, е променил положението си спрямо слънцето, което беше над дясното му рамо, и се отдалечава на северозапад от скалата. Долу зад него тя се смаляваше и ставаше все по-незабележима. Далече на хоризонта се очертаваше тъмнозеленият пояс на обширна гора. Джим се приближаваше към него неотклонно и без усилие. Неусетно започна да се наслаждава на полета.

Едва ли моментът бе подходящ за такова удоволствие при положение, че бе оставил зад себе си Анджи като пленница в пещерата. Но за Джим бе толкова трудно да потисне обзелото го приятно чувство, че накрая се отпусна и си позволи да му се отдаде.

Бе ранен следобед в един великолепен ден през късна пролет или в началото на есента. Небето беше яркосиньо. Тук-там се гушеха малки пухкави облачета, които изящно подчертаваха красотата на цялата природа. Дори на тази височина от неколкостотин метра (освен способността си да летят драконите явно имаха телескопичното зрение на големите хищни птици) просторните полета, покрити с прещип, боровите горички и дъбравите, които виждаше, лъхаха на млада свежест. С острия нюх на Горбаш Джим можеше да долови дори слабата смесица от уханията на зеленина, които се носеха над околността. Ароматът леко го опияняваше.

Почувства се могъщ, способен и дързък. Бе готов да се върне и ако е нужно, да се изправи срещу всички от обществото на драконите, за да освободи Анджи. С другата част на съзнанието си изпитваше необяснима сигурност, че никой не може да се сравнява с него по летене. Това внушение го озадачи, но после се сети как Смъргол и дори Брай бяха говорили, че прекарвал в горната земя повече време, отколкото е нормално за драконите. Може би поради факта, че бе напускал пещерите и летял по-често, Горбаш имаше по-добра форма от останалите?

Необясним въпрос, но му напомни за всички други загадки, които бе породило необикновеното му преживяване. Този свят бе изпълнен с повече нереални неща, отколкото можеше да приеме здравият разум. Дракони, а камо ли дракони, които говорят, бе нещо невероятно. По някакъв начин тук действаха физични и биологични закони, които правеха това възможно. Един човек с докторат по история, посещавал толкова научни курсове, би трябвало да е в състояние да си обясни тези закони. И да ги приложи в своя полза. И в полза на Анджи.