Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 20

— Добре — каза Джим с облекчение. — Сега просто сложи пак ръката си върху камъка и се отпусни…

— Не това имах предвид — отвърна Анджи. — Искам да кажа, че в никакъв случай няма да се върна без теб.

— Но аз мога да се върна веднага щом поискам да не съм на друго място.

— Опитай.

Джим опита. Затвори очи и си каза, че вече не иска да бъде другаде освен обратно в собственото си тяло. Отвори отново очи и видя Анджи да стои и да го наблюдава, а около тях бяха стените на пещерата.

— Видя ли? — каза Анджи.

— Как мога да искам да съм на друго място, след като ти си още тук? — попита Джим. — Трябва безопасно да се върнеш в нашия свят, за да мога да поискам.

— И да те изоставя сам тук, без да знам дали някога ще успееш? А и Гротуълд няма и най-малката представа как ме е телепортирал отначало и как може отново да ме изпрати тук. О, не.

— Добре, кажи тогава какво друго ни остава.

— Мисля — задълбочи се Анджи.

— За какво?

— За онзи магьосник, за когото говореше другият дракон. Магьосникът, с когото щеше да започнеш преговори за мен.

— А, за него — каза Джим.

— Точно така. Знаеш, че тези джорджи — хората, които живеят тук, никога не са чували за мен. Първото нещо, което ще направят, когато магьосникът им предаде за мен, е да се разтърсят дали не липсва някой от техните познати — и няма да открият такъв. След като не съм един от тях, не е необходимо да влизат в преговори с драконите, за да ме върнат, а още по-малко да правят отстъпките, които иска правуйчо ти.

— Анджи — обясни Джим, — той не ми е вуйчо. Той е вуйчо на тялото, в което съм.

— Няма значение какъв е. Работата е, че след като джорджите установят, че не съм от техните, няма да имат никакъв интерес да ме спасяват. И когато отидеш при магьосника…

— Чакай малко! Кой казва, че ще те оставя и ще отида някъде?

— Разбираш не по-зле от мен, че трябва да постъпиш така — отговори Анджи. — Знаеш, че нямаме друг шанс. Но може да се окаже, просто може да се окаже, че този магьосник е в състояние да ни помогне да се върнем. Ако не друго ще го научиш как да ни хипнотизира едновременно, така че да се пренесем заедно или… О, не знам! Това е единствената възможност, която имаме, и ти го знаеш не по-малко от мен. Трябва да рискуваме!

Джим отвори уста, за да се противопостави, а после отново я затвори. Както обикновено тя бе приложила словесната борба и сега и двамата бяха на нейното мнение.

— Но какво ще стане, ако магьосникът не иска да помогне? — възрази той едва-едва. — В края на краищата защо пък да ни помага?

— Не знам, но може би ще измислим някаква причина — каза Анзжи. — Трябва да измислим.

Джим отново отвори уста и пак я затвори.

— И така, тръгвай и го намери. После, бъди прям с него. Просто му разкажи за нашия случай с Гротуълд. Попитай го дали може да ни помогне да се върнем и дали има начин да си платим за труда му. Няма да загубим нищо, ако сме откровени с него.

За разлика от Анджи Джим не считаше въпроса за решен. Но тя печелеше.