Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 19

— Безумно е наистина — каза Джим. — Не може да бъде. Как ще научим напълно непознат език ей така?

— Ох, не знам — отговори Анджи. — Би могло да стане в случай на субективно пренасяне, каквото представлява идването ни тук. Сигурно общите закони на това място са различни и съществува само един език, така че, когато говориш в този свят или каквото е, мислите ти автоматично излизат на единствения възможен език.

Джим се намръщи.

— Не ми е ясно — каза той.

— Май че и на мен. Както и да е, няма значение. Важното е, че можем да се разбираме помежду си. Как те нарече …другият дракон?

— Горбаш. Изглежда, че това е името на праплеменника му, в чието тяло се намирам. Той се казва Смъргол. Очевидно е почти на двеста години и е с голям авторитет пред другите дракони. Но да оставим това. Трябва да те изпратя обратно, което значи, че първо се налага да те хипнотизирам.

— Накара ме да обещая, че никога няма да позволя да ме хипнотизират.

— То беше друго. Това е спешен случай. Сега да намерим нещо, на което да сложиш ръката си. Ето тази скала ще свърши работа. Стъпи тук.

Той посочи нестабилен каменен къс, един от многото в пещерата. Стигаше горе-долу до кръста на Анджи. Тя се приближи към него.

— Сега — каза Джим — сложи ръката си отгоре, все едно, че е маса. Точно така. Концентрирай се, че си обратно в лабораторията на Гротуълд. Ръката ти олеква. Издига се, издига се…

— Защо ме хипнотизираш?

— Анджи, моля те, концентрирай се. Ръката ти олеква. Издига се. Олеква, издига се, издига се. Олеква. Издига се…

— Не — каза Анджи категорично, като свали ръка от камъка. — Не олеква. И няма да бъда хипнотизирана, докато не разбера какво става. Какво ще последва, ако ме хипнотизираш?

— Можеш напълно да се концентрираш, че си в лабораторията на Гротуълд и така отново да се появиш там.

— А какво ще се стане с теб?

— О, тялото ми е там, така че в първия момент, в който не искам да съм на друго място като това тук, автоматично ще се върна в него.

— Но това означава, че си просто безтелесен дух. Сигурен ли си, че можеш да се върнеш толкова лесно, след като си в друго тяло — на този дракон?

— Е… — Джим се колебаеше. — Разбира се, че съм.

— Разбира се, че не си! — каза Анджи. Изглеждаше объркана. — Аз съм виновна за всичко.

— Ти? За това? Естествено, че не. Гротуълд е…

— Не — прекъсна го Анджи, — вината е моя.

— Казвам ти, че не е. Може би не е дори и на Гротуълд. Вероятно в уредите му е възникнала някаква повреда, поради което ти се пренесе заедно с тялото, а аз бях проектиран в тялото на Горбаш вместо напълно да се телепортирам.

— Уредите му не са се повредили — натърти Анджи. — Той просто се втурна напред както винаги и експериментира, без да е наясно какво прави. Затова вината е изцяло моя. Познавах го що за човек е, но не ти казах, понеже имахме нужда от допълнителни средства, а знаеш какъв си.

— Съм какъв? Не — раздразнено каза Джим, — какъв съм?

— Щеше да се сърдиш и безпокоиш, че ще се случи нещо и с право. Когато работи с уредите си, Гротуълд е също като дете с лъскава играчка, въпреки научната си степен. Както и да е. Разбрахме се.