Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 17

— Може би съм по-умен отколкото предполагаш — рязко каза Джим.

— Хайде, хайде, не се засягай. Това е само между теб и мен, насаме. Не е срамно за един дракон да е глупав. Все пак е пречка в днешно време, когато джорджите се научиха да правят брони и дълги остри рога и жила. Но това, на което искам да ти обърна внимание, не бих признал на никой друг дракон. Ако е съдено да оцелеем, рано или късно ще трябва да установим някакви взаимоотношения с джорджите. Тази постоянна война изглежда не намалява много броя им, а прорежда нашите редици. О, не разбираш, не знаеш какво значи тази дума…

— Знам я, естествено.

— Изненадваш ме, момчето ми — Смъргол го погледна учудено. — Какво означава тогава? Кажи ми!

— Унищожаване на значителна част от…" — това означава.

— В името на праисторическото яйце! Може би не си безнадежден все пак. Това, което исках да ти втълпя, е колко е важна мисията ти, а също какви опасности крие. Не рискувай, племеннико. Ти си единственият оцелял мой роднина и с цялото си доброжелателство ти казвам, че независимо от силата ти който и да е джордж с малко опит ще те разсече на парчета за не повече от час.

— Така ли мислиш? Може би ще е по-добре да се скрия и изобщо да не се показвам…

— Е, е-е! Няма защо да се обиждаш. Това, което искам да направим, е да се опитаме да разберем откъде е дошъл този джордж. Аз ще изляза, за да не го уплаша прекомерно. Ако не проговори, остави го тук на сигурно място и отлети при магъосника, който живее до Звънящата вода. Знаеш къде се намира, естествено, на северозапад оттук. Започни да преговаряш чрез него. Съобщи му, че сме хванали този джордж, разкажи му как изглежда и че искаме да обсъдим условията за примирие с джорджите. Остави на него да го уреди. И каквото и да правиш — Смъргол спря и погледна строго Джим, — не слизай пак в пещерата за съвет, преди да тръгнеш. Просто тръгни. Достатъчно грижи имам, като използвам респекта си, за да държа нещата под контрол. Искам да създам впечатлението, че си способен да се справяш и сам. Разбра ли?

— Разбрах — каза Джим.

— Добре — Смъргол се заклати към открития изход на пещерата. — Успех, момче! — каза той и се гмурна във въздуха.

Джим чу ударите на огромните му еластични криле, които го отнесоха надолу и заглъхнаха в далечината. След това се обърна към клетката; отново издърпа гоблена от нея и откри Анджи, сгушена в задната й част възможно по-далеч от него.

— Всичко е наред — каза й бързо той. — Това съм аз, Джим.

Търсеше откъде да отвори клетката. След малко видя врата с тежък катинар, но нямаше ключ. Направи опит, като я хвана с голямата си лапа и ноктите си, а с другата лапа сграбчи една от пръчките на решетката и задърпа. Катинарът издрънча и се разби, пръчката се счупи на парчета и вратата рязко се отвори. Анджи изпищя.