Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 16

— От друга страна — провикна се бързо Джим, — ако се отнасяме с нея добре и я пазим — и го пазим, искам да кажа като заложник, можем да накараме джорджите да направят каквото пожелаем…

— Не! — изрева Брай. — Това си е моят джордж. Няма да търпя…

— В името на опашката и крилата ми! — чудовищната мощ, с която извика Смъргол, прекъсна другия дракон. — Общество ли сме ние или сбирщина от блатни дракони? Ако този джордж е наистина принцеса, която можем да използуваме, за да накараме бронираните джорджи да спрат да ни преследват навсякъде, тогава той е собственост на обществото. О, да, аз виждам как в очите на някои от вас все още се таи жаждата за злато, но спрете и помислете — може би жаждата за живот е нещо по-силно. Колцина от вас тук биха се изправили срещу един-единствен джордж с черупка и прицелен рог? А? Премного сме патили. Момчето има ценно предложение — изненадвам се, че сам не се сетих. Но одеве него го сърбеше носът, а не мен. Него. Гласувам да задържим джорджа като заложник, докато младият Горбаш разбере колко е ценен за другите джорджи. Какво ще кажете?

Отначало бавно, а после с растящ ентусиазъм обществото на драконите гласува за предложението на Смъргол.

Брай се разяри неописуемо, в продължение на четиредесет секунди кле безспир с почти пълен глас и с трясък напусна събранието. Като видяха, че вълнението утихна, останалите членове на обществото започнаха да се оттеглят.

— Хайде, момче — изпухтя Смъргол, като го поведе към клетката и я покри отново с гоблена. — Вдигни това нещо там. Внимателно! Не много рязко. Не искаш да раздрусаш джорджа прекалено силно, нали? Сега ме следвай. Ще го качим в една от горните пещери, която извежда към ръба на скалата. Джорджите не могат да летят, така че там е достатъчно сигурно. Можем дори да го пуснем от клетката, за да има светлина и въздух. Джорджите имат нужда от това.

Като вдигна клетката, Джим последва стария дракон нагоре по няколко виещи се тунела, докато се оказаха в малка пещера с тесен — според техните стандарти, отвор, през който влизаше оскъдно количество въздух.

Джим постави клетката на земята, Смъргол изтъркули един голям камък и блокира входа, през който бяха влезли. Джим пристъпи към ръба на скалата, за да огледа наоколо.

Дъхът му секна при гледката, която се разкри — назъбени чукари, от които го деляха тридесетметрови отвесни скали.

— Е, Горбаш — каза Смъргол, като се приближи зад него и приятелски провеси опашка върху бронираното рамо на младия дракон. — С тези приказки си докара работа. Сега, момчето ми, не искам да се обидиш от това, което ще ти кажа.

Той прочисти гърлото си.

— Истината е, че — започна Смъргол, — да си остане между нас, както знаеш, не ти сече много умът. Всичките ти скитания по повърхността и общуването ти с тази лисица, вълк или какъвто е твой приятел въобще не беше правилен метод на възпитание за един подрастващ дракон. Може би трябваше да ти забраня, но ти си последният от нашия род и аз… е, докато беше малък, мислех си, че няма да ти навреди, ако ти позволя малко удоволствия и свобода. Винаги съм те защитавал пред другите дракони, разбира се, защото кръвта вода не става, но мисленето наистина не е силата ти.