Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 156

Млъкна с отворена уста.

— Небесата да са ми на помощ! — изплака той, като се обърна към Брайън. — Сър рицарю, сър рицарю, не отново! Не мога да си го позволя. Просто не мога да си го позволя, независимо колко пъти сте задължен към милейди в замъка. Аз съм един беден съдържател и в избата ми няма къй знае какво. А сега идваш не с един, а с два дракона и поне с още един… ъ-ъ… — Втренчи се със съмнение в Анджи и в облечения с болничен халат Джим — джентълмен и дама? — извиси въпросително глас и бързо добави — Плюс магьосника, разбира се. И всички останали…

— Знай, Дик — строго каза Брайън, — че този джентълмен е барон Джеймс Екерт от Ривъроук, който съвсем наскоро се освободи от магията, пренесла го в тялото на дракон, след като уби едно страшилище до Прокълнатата кула и победи Тъмните сили, които заплашваха всички нас. Това е неговата дама, лейди Анджела. Ей там виждаш дракона Горбаш, в чието тяло бе извършена магията. Дори можеш да забележиш белега от копието на Сър Ху. До него е драконът от блатата и тресавището, казва се Секо, който независимо от по-дребния си ръст се би най-храбро днес…

— Несъмнено, несъмнено! — Дик кършеше ръце. — Високи гости, наистина. Но сър рицар, някой трябва да ми плати този път. Аз… аз съм длъжен да настоявам.

— За нещастие, Дик — каза Брайън, — давам си сметка за твоето положение и за тревогите, които нашата дружина ще прибави към него. Аз самият не съм заможен, знаеш. Но независимо от това, както преди тържествено обещавам…

— Но обещанията не ми помагат, сър рицарю, с цялото си уважение! — извика Дик. — Мога ли да нахраня другите пътници с обещанията, които единствено ще ми останат, след като подслоня теб и твоите приятели. Ако не съм в състояние да нахраня пътниците, какво ще стане с мен и с хана?

— Каролинус — обърна се към него Джим, — все още имам кредит, нали? Защо не го използваме, за да платим на Дик?

— Не е такъв вид кредит — отвърна Каролинус нацупено. — За преподавател по Изкуството невежеството ти понякога е забележително, Джеймс.

— Съдържателю Дик — намеси се Даниел и гласът й прозвуча с острота, която накара всички да я погледнат, — дали ще нахраниш и приютиш мен и останалите, като изключим един, ми е безразлично. Но Дафид се нуждае от топлина и храна и те предупреждавам, че ако стане необходимо, за…

— Не е необходимо — изръмжа Ара, — макар че, ако се стигне до там, ще имаш на своя страна и един английски вълк. Но няма проблем. Горбаш може да си позволи да плати за най-доброто от всичко… и ще го направи!

— Аз?… — Горбаш изсумтя като дракон, който току-що е бил ударен в слънчевия сплит от особено мощно страшилище. — Аз? На практика аз нямам нищо, никакво съкровище, да не говорим за…

— Лъжеш! — изкрещя Секо. — Ти беше най-близкият роднина на този велик дракон, твоят правуйчо. Като на най-близък роднина той ти е казал къде лежи съкровището му и тъй като бе много стар, богатството му е било голямо, защото го е трупал дълги години. Имаш две съкровища и си заможен дракон!

— Но аз… — започна Горбаш.

— Горбаш — каза Ара, — бях твой приятел, когато си нямаше друг освен своя правуйчо. Днес го изгуби. Имаш дълг към Джеймс и останалите, които направиха живота ти безопасен и те обгърнаха с крилете на своя смелост. Най-малкото, повтарям, най-малкото, което можеш да сториш, за да откупиш част от този дълг, е да спреш да скимтиш за дребната сума, която ще платиш тук. Ако не можеш да го направиш, вече не си мой приятел и те оставям сам на този свят.