Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 154

— Но със сигурност действаше така, сякаш е станало твоя собственост от момента, в който влезе в него! И не ме прекъсвай! — изрева Горбаш, като отново се обърна умолително към слушателите. — И това бе само началото. Заради него без малко да бъдем изядени от мраколаците, без малко да бъдем убити от рога на оня джордж и нито хапка храна или капчица пиене… ъ-ъ, освен оня път в хана. Но той не се смята!

— О, не се смята, нали! — извика Секо. — Чух за твоя пир в хана. Натъпкал си се с най-прекрасното месо, едва ли не без никакви кокали! Най-превъзходното превъзходно вино! Не е бил сър Джеймс този, който е искал да пресуши тази изба и го знаеш не по зле от мен…

— КАКВО? Млъквай, блатен дракон! — избумтя Горбаш.

Секо отскочи внезапно и се приземи нос в нос срещу Горбаш, който инстинктивно се изправи назад.

— Няма да млъкна! — изрева Секо. — Не трябва да млъквам! Аз съм добър, колкото и всеки друг дракон, блатен или не.

— Блатен дракон, предупреждавам те… — започна Горбаш, като застрашително изви криле и зина челюсти.

— Не ме плашиш! — извика Секо. — Повече не ме плашиш! Собственият ти правуйчо ме научи, че не трябва да се кланям на всеки. Смърт пред безчестие! Току-що се бих до смърт с дракон, голям колкото теб. Е, във всеки случай помогнах на вуйчо ти да го победи. Той не ме уплаши и ти не ме плашиш. Не си направил нищо, освен да се разхождаш с тялото на Горбаш, което Джим е използвал. Но ще се перчиш през следващите сто години и ще разказваш как си се бил със страшилище. Добре, прави го, но не се опитвай да ми заповядваш. Ще ти откъсна крилете!

И Секо изръмжа под самите зъби на по-големия дракон.

Горбаш наклони глава, изглеждаше разколебан.

— Да, и още нещо! — добави Секо. — Трябва да се засрамиш! Ако правуйчо ти беше жив, със сигурност щеше да ти го каже. Той бе истински дракон! Ти си само един от онези дебели пещерни гущери. Джеймс те направи известен, а всичко, с което отвръщаш, е да се оплакваш…

— Ха! — възкликна Горбаш, но не със същата сила, с която бе говорил преди това. Извърна се от Секо към останалите. — Не трябва да ме тревожи това, което един блатен дракон мисли. Вие, останалите бяхте наоколо и видяхте какво върши този джордж, присвоил тялото ми…

— И добре е направил! — рязко го прекъсна Даниел. — Нямаш вид на някой, на когото бих се доверила в бой срещу страшилище.

— Аз…

— Горбаш — каза Ара строго, — никога не си бил много умен…

— Но аз…

— Няма да стоя и да слушам как клеветят сър Джеймс — заяви Брайън. — Лицето на рицаря бе застинало и потъмняло. — Още една твоя дума, дракон срещу този добър рицар и галантен джентълмен и днес ще използвам повторно изкривената си от червея сабя.

— Аз ще ти помогна! — добави Секо.

— Достатъчно! — отсече Каролинус. — Дракони, рицари… мислите си, че на този свят няма друго, освен битки, та всички сте готови да се биете при най-малкия повод. Стига вече! Горбаш, още една твоя дума и можеш да станеш бръмбар, все пак.

Горбаш рухна изведнъж. Тупна на хълбоци и започна да издава задавени звуци.