Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 157

— Ара… — започна Горбаш, но вълкът му обърна гръб. — Чакай, Ара. Разбира се, нямах предвид… Естествено, щастлив съм да устроя празнично угощение в чест на моя правуйчо, който уби страшилището Гормли Киип и днес, в тази напреднала възраст… Добре, какво повече трябва да кажа? Съдържател, най-доброто за тези хора и ще ти бъде платено в злато преди да напуснем.

Замаян, Джим бе въведен в хана непосредствено след Даниел и Дафид, когото отнесоха внимателно и завиха в най-удобното легло, за да се възстановява под грижите на Даниел. В една от стаите Джим навлече няколко дрехи, донесени от склада в избата на хана. Накрая, богато облечен, се появи навън заедно с Анджи, за да види, че вече са поставени маси с пейки, отрупани за пиршество.

Докато бяха стояли вътре, залезът бе угаснал напълно и сега се спускаше нощта. Около тях върху високи поставки пламтяха големи факли и в ранната нощ пресъздаваха атмосферата на топла пещера. Пламъците им пукаха и искряха около дългата маса и пейките от двете й страни. Плотът на самата маса се закриваше от печено месо, плодове, сирена и от други разнообразни храни; на отсрещния й край имаше голяма, вече разпечатана бъчва с вино, а пред нея — съдове за пиене с различна големина, за хора и дракони.

— Браво! — зад Джим се чу сърдечният глас на Брайън. Двамата с Анджи се обърнаха и видяха, че рицарят излиза от хана с поглед, закован в масата. — Съдържателят изпрати да кажат на Джеронд, че сме тук. Тя ще дойде при нас след малко. Дик наистина ни е натъкмил добре, а сър Джеймс?

Брайън също се бе преоблякъл. Беше свалил бронята и сложил пурпурночервена мантия, която Джим не бе виждал никога преди. Джим подозря, че той също се е възползвал от склада с дрехи в хана. В халата, пристегнат около тясната му талия от широк златотъкан колан, на който висеше нож в златна кания, бродирана с бели конци, сър Брайън Невил Смит изглеждаше величествено. Видът му напомни на Джим за собствената му непригодност към този свят.

— Брайън — започна неловко той, — трябва да ти кажа нещо. Разбираш ли, аз в действителност не съм много вещ в употребата на сабя и щит, копие или други такива оръжия. Не знам доколко ще съм ти полезен като приятел сега, когато оставам. Дори не съм трениран за живота, който водиш. Не е като да съм в драконското тяло на Горбаш със силните му мускули…

Брайън се усмихна.

— Е, сър Джеймс — каза той, — за мен ще е наистина удоволствие сам да те обуча в майсторската употреба на оръжие и във всичко останало, което подобава на джентълмен от твоята класа. Колкото до мускулите, ще е странно, ако мъж с твоите размери и сила не може да стане човек на действието.