Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 153

— Ами сър Ху? — попита Брайън.

— Жив, за най-голямо нещастие — каза Джилс. — Въпреки, че се олюляваше на седлото си, когато го видях за последно. Един от моите хора заби стрела през бронята му и сега той губи кръв. С него бягат по-малко от половината му войници.

— Тогава можем да превземем Малънконтри, преди да успее да възстанови загубите си — възкликна Брайън. После се намръщи и обърна неувереното си лице към Джим. — Тоест бихме могли, ако имаме причина…

— Оставам тук — дрезгаво каза Джим на рицаря.

— Ура! — извика Брайън, подхвърли шлема си във въздуха и го хвана, сякаш бе дванадесетгодишно дете.

— Много добре — сприхаво каза Каролинус, — ако това е решението ти. Съзнаваш, изхарчиш ли кредита си в Ревизионния отдел, за да пренесеш собственото си тяло тук, няма да ти остане достатъчно, ако промениш решението си и поискаш да се върнеш откъдето си дошъл? Кредитът ти ще стигне, за да започнеш тук, но не и за да се пренесеш обратно.

— Разбирам. Естествено, разбирам това.

— Добре тогава. Отдръпнете се всички останали! Ще се появат две тела там, където сега има едно. — Каролинус вдигна тоягата си и удари края й в земята. — Появи се!

И той се появи.

Джим примигна. Озова се право срещу зловещите зъбати челюсти на драконска муцуна, намираща се на по-малко от петнадесет сантиметра от него; бе притиснал възглавница към тялото си, облечено в нещо, приличащо на болничен халат.

— За какъв се мислиш ти? — попитаха го драконските челюсти.

Джим направи няколко крачки назад предимно, за да не оглушее и за да погледне по-добре това, което бе срещу него.

— Горбаш? — каза той.

— Не се прави, че не ме познаваш! — извика драконът, когото Джим сега виждаше в пълен ръст.

Той, Горбаш беше много голямо и свирепо животно. По-голямо и по-свирепо, отколкото Джим бе съзнавал, пребивавайки в тялото му.

— О… разбира се, че те познавам — изпъшка Джим.

— Несъмнено! И аз те познавам. Трябваше. За какъв се мислиш, че да си присвояваш нечие друго тяло, да правиш с него каквото си искаш? През цялото време да го използваш както желаеш! Да го малтретираш, да поемаш рискове с него! Ще повярва ли някой какво направи този джордж с тялото ми още в първите дни, след като го завладя?

Горбаш се обърна умолително към останалите наоколо.

— Затвори ме напълно. Не ми даде да помръдна и мускул… в собственото ми тяло, забележете! После, преди да се осъзная, скочи с главата напред от една скала и започна да вършее с крилете ми така, че едва успях да ги накарам да махат нормално, за да не се разбием в скалите. След това почти накара магьосника тук да ни превърне в бръмбар. После летя толкова дълго, че крилете ми се схванаха. Тогава, вместо да почива, той заплува… забележете, заплува… през всякакви води в тресавището. Без изобщо да помисли за лапите ни и за злите морски костенурки или за гигантските морски миноги, идващи с прилива. И това е само началото. После…

— Аз… аз не съм влизал в тялото ти нарочно — запротестира Джим.