Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 149

— Сега — отвърна Каролинус. — Той желаеше още в началото да се завърне у дома, сър рицарю. Не се страхувай, драконът — първоначалният собственик на тялото, което Джеймс обитаваше, ще помни всичко случило се тук и ще бъде твой приятел.

— Да се страхувам? — отнякъде в Брайън се взе искрица енергия, която той употреби, за да изрази гордостта си. — Не ме е страх от нито един дракон, по дяволите! Просто… Ще ми липсваш, Джеймс!

Като погледна към Брайън, Джим видя, че очите на рицаря бяха пълни със сълзи. Бе направил пропуск в проучванията си за Европейското средновековие — не знаеше, че тогава хората са плачели така естествено, както и са се смеели. Съзнателното му его, принадлежащо към двайстия век, изпита неудобство при гледката.

— Е, нали знаеш… — промърмори той.

— Добре, добре, сър Джеймс — каза Брайън, като избърса очи с провисналия край от кърпата на Джеронд де Чени. — Каквото трябва, ще стане. Във всеки случай от уважение към стария дракон тук — той кимна към мъртвия Смргол — ще видя какво може да се направи по въпроса за обединяването на драконите и хората, така че доста често ще се виждам с притежателя на тялото, в което си сега, и по този начин все едно, че всеки път ще си до мен.

— Той беше велик! — избухна Секо, втренчен в тялото на стария дракон. — Направи ме силен… за първи път в живота ми. Ще сторя всичко, което е искал.

— Ела с мен тогава, за да представяш драконската част — каза Брайън. — Е, Джеймс, предполагам, че е време да се сбогуваме тогава…

— Анджи! — извика Джим, като изведнъж си спомни. — О, извини ме, Брайън, но току-що се сетих. Трябва да отида и да я изведа от кулата.

Той се обърна.

— Чакай! — спря го Каролинус.

Магьосникът се извъртя с лице към постройката и вдигна жезъла си.

— Доставете! — извика той. — Вие сте победени! Доставете!

Зачакаха.

Нищо не се случи.

ГЛАВА 22

Каролинус удари отново с края на жезъла си в твърдия пясък.

— Достави! — изкрещя той.

Отново зачакаха. Късите секунди се нижеха в минути.

— В името на Силите! — изведнъж в С. Каролинус сякаш отново се вля енергия. Гласът му отново звучеше мощно и магьосникът изглеждаше с петнадесет сантиметра по-висок.

— Ще ни се подигравате ли? Ревизионен отдел!

Тогава се случи нещо, което Джим никога нямаше да забрави. Паметното в него бе не същността, а мащабът на събитието. Без предупреждение цялата земя проговори, морето проговори, небето проговори! И всичко проговори със същия, единичен басов глас, който преди бе отвръщал на Каролинус от невидимото въздушно пространство в присъствието на Джим. Този път обаче в гласа нямаше нищо извинително или шеговито.

— ДОСТАВЯНЕ! — изтрещя той.

Почти в същата секунда от черния сводест приземен вход на кулата бързо излезе нещо тъмно. Понесе се по склона надолу към тях сякаш плуваше, но пристигна твърде бързо за скоростта, с която се движеше. Представляваше матрак от елови клони, чиито иглички бяха все още свежи и зелени. И на този матрак лежеше Анджи, затворила очите си.

Матракът стигна до тях и се спусна на земята в краката на Джим.

— Анджи! — възкликна той, като се наведе над нея.