Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 148

— Наистина — каза Дафид на Даниел, толкова тихо, че ако не беше абсолютната тишина около тях, тримата наблюдатели нямаше да го разберат, — желаеш невъзможното. Както каза магьосникът, ухапването им е смъртоносно и сега аз усещам смъртта в мен.

— Не! — извика Даниел като промиваше раната, разръфана от зъбите на харпията.

— Така е — настоя Дафид, — въпреки, че не бих искал, защото те обичам. Но смъртта застига всеки стрелец, след време. Винаги съм знаел това и съм доволен.

— Ти вече не си просто стрелец — гласът на Даниел бе твърд и сдържан. — Аз те направих рицар, ти си рицар и като такъв няма да проявиш кавалерство, ако ме напуснеш без мое разрешение. А аз не желая да си тръгнеш. Няма да те пусна да тръгнеш!

Със сила, която удиви Джим, въпреки, че Брайън му бе разказал как е опъвала петдесет килограмов лък, Даниел леко пое в ръцете си горната част на тялото му, положи главата му на рамото си и го притисна към себе си.

— Ти си мой — каза тя и въпреки че очите и бяха съвсем сухи, а гласът й напълно спокоен, почти делови, тонът му изстиска и последната капчица твърдост от Джим.

— Никога няма да те дам на никой… дори и на смъртта, освен ако ти не искаш да ме напуснеш. Трябва да кажеш, че искаш да ме напуснеш, иначе не можеш да умреш.

Дафид се усмихна немощно.

— Наистина… — промълви той. След настъпилата пауза, в която не изрече нищо, Джим бе готов да повярва, че тази единствена, немощно прошепната дума, е била последна.

Но стрелецът проговори отново:

— Тогава е вярно, че наистина искаш да живея. Ако е така, значи смъртта трябва да дойде и да ме вземе против волята ми — нещо, което мисля, че нито тя, нито който и да е друг може да направи. Никога не съм бил принуждаван против волята си, няма да бъда принуден и сега, тъй да знаеш.

Затвори очи, обърна леко глава към нея, за да си почине и не каза нищо повече. Но гърдите му продължиха да се издигат и спускат равномерно.

— Ще живее — каза Каролинус на Даниел. — Той не поиска цена, за да дойде тук и дори Ревизионният отдел не може да иска цена от него, след като днес помогна да спечелим.

Девойката не отговори на магьосника, а наклони глава над бавно движещите се гърди на Дафид и приседнала го държеше така, сякаш щеше да остане там завинаги, ако е нужно. Джим, Брайън и магьосникът се обърнаха към Ара и Секо, който бе превъзмогнал изблика на своята мъка и сега седеше мълчаливо до тялото на Смргол.

— Победихме — каза Каролинус. — Докато сме живи, на това място няма да се събере достатъчно зла сила, която да може отново да се разрази по света.

Обърна се към Джим

— А сега, Джеймс — рече той, — искаше да си отидеш вкъщи. Пътят е отворен.

— Добре — отвърна Джим.

— В къщи? — попита Брайън. — Сега?