Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 143

Джим кимна.

— Добре — каза той.

— Първото нещо, което трябва да знаеш — Смргол погледна към приближаващия се червей и снижи доверително гласа си, — е свързано с костите на страшилището.

— Нямат значение подробностите — прекъсна го Джим. — Какво да правя?

— Минутка, минутка… — отвърна Смргол. — Не се изнервяй, момче. Изнервеният дракон е губещ дракон. Сега за костите на страшилището. Трябва да помниш, че са големи, всъщност ръцете и краката са предимно от кокал. Така че няма полза да се опитваш да хапеш. Стреми се да достигнеш мускула, който е доста твърд и да го разкъсаш. Това е правило номер едно.

Той спря, за да погледна важно към Джим. Джим с усилие успя да задържи устата си затворена и да прояви търпение.

— Правило две — продължи Смргол. — Също свързано с костите. Обърни внимание на лактите на това страшилище. Не са като лактите на джордж. Те са, ако мога да ги нарека така, двойноставни. Защо? Защото, ако ставите им бяха като на джорджите, масивните им кокали и мускули щяха да позволяват на ръцете им да се вдигат нагоре само до средата, преди долната им част да опре в горната. Смисълът от всичко това е, че когато страшилището размаха сопата, то може да я движи само чрез лакътя си в едно направление — нагоре и надолу. Ако иска да я размаха настрани, трябва да използва рамото си. Следователно, издебнеш ли го, когато е свалило сопата надолу и то от едната страна на тялото си, ще имаш предимство — необходими са му две движения, за да я вдигне отново нагоре и встрани, вместо едно, както е при джорджите.

— Да, да… — каза Джим, като наблюдаваше приближаването на червея.

— Не ставай нетърпелив, момче! Запази хладнокръвие! Коленете му нямат такава двойна става, така че, ако успееш да го събориш, получаваш истинско предимство. Но не опитвай това, освен ако не си сигурен, че можеш да го направиш, защото свие ли веднъж ръка около теб, загубен си. Единственият начин да се биеш с него е да нападаш напред и назад — бързо. Изчакваш да замахне, избягваш удара, гмуркаш се напред, докато ръката му е долу, разкъсваш го и отново излиташ встрани. Разбра ли?

— Разбрах — сковано отвърна Джим.

— Отлично! Каквото и да правиш, помни — не му позволявай да те докопа. И не обръщай внимание на това, което става с останалите от нас, независимо какво ти се струва, че чуваш или виждаш с периферното си зрение. Всеки за себе си, след като веднъж започнем. Концентрирай се върху своя враг. И, момче…

— Да? — отвърна Джим.

— Пази си главата! — гласът на стария дракон бе почти умолителен. — Каквото и да правиш, не позволявай на драконския си инстинкт да те обхване и увлече. Това е причината джорджите да ни побеждават през всичките тези години. Просто помни, че си по-бърз от това страшилище и че умът ти ще работи за теб, ако се биеш безопасно, пази си главата и не прибързвай. Казвам ти, момче…

Бе прекъснат от внезапен вик на радост от страна на Брайън, който бе тършувал в кошовете зад седлото на Бланчард.

— Казвам ти — изкрещя Брайън като се втурна към Джим с учудваща за тежестта на бронята му лекота и подвижност, — най-невероятен късмет! Виж какво намерих току-що!