Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 142

Самият той имаше основателна причина да е тук — Анджи. Но другите бяха дошли предимно заради него, въвличаше ги в битка, в която шансовете нямаше да са на тяхна страна. Дълбоко отвътре се раздвижи чувството му за вина и краката му омекнаха. Обърна се към рицаря:

— Брайън — рече той, — ти и останалите няма нужда да правите това…

— Господи, има! — отговори рицарят, зает с екипировката. — Червеи, страшилища — човек се бие с тях, когато ги срещне, нали знаеш.

Той огледа копието си и го сложи настрана.

— Не, не и щом ще съм на крака — промърмори си Брайън.

— Смргол — каза Джим като се обърна към дракона, — не разбираш ли? Брай е много по-млад от теб. А и не си добре…

— Ъ-ъ… — бързо измънка Секо и нещо, което приличаше на смущение го накара да млъкне.

— Говори, момче! — избоботи Смргол.

— Ами… — заекна блатният дракон. — Просто… то-това, което искам да кажа, е, че не мога да помогна, като се бия срещу този червей или това страшилище. Наистина не бих могъл. Сякаш се разпадам на парчета щом си помисля че някой от тях ме приближава. Но бих могъл, е, да се бия с друг дракон. Няма да е чак толкова лошо… толкова страшно, искам да кажа… ако този дракон там горе счупи врата ми…

Замълча и започна да заеква несвързано:

— Знам, че звучи глупаво…

— Глупости! Добро момче! — изрева Смргол. — Радвам се, че си с мен. Малко ми е трудно да се вдигна във въздуха в този момент… все още съм леко схванат. Но, ако можеш да излетиш и да накараш оня морски гущер да дойде насам, за да го сграбча, ще го разкъсаме за храна на лешоядите.

Удари блатния дракон силно с опашка, за да го поздрави, при което почти го събори. Джим се обърна към Каролинус.

— Няма връщане — каза магьосникът, преди той да успее да проговори. — Това е игра на шах, в която ако една фигура отстъпи, падат всички от нейната страна. Всички вие отблъсквайте съществата, а аз ще държа надалеч силите. Защото съществата ще ме унищожат, ако бъдете победени, а силите ще ви погубят, ако ме надвият.

— Виж сега, Горбаш! — извика Смргол в ухото на Джим. — Този червей вече е почти тук. Нека ти кажа нещо за боя със страшилища, имам опит. Слушаш ли, момче?

— Да — отвърна Джим вцепенен.

— Знам, че си чувал как другите дракони ме наричат стар бърборко в мое отсъствие. Но съм победил страшилище — единственият от нашата раса, който го е сторил за последните осемстотин години. Така че слушай внимателно, ако искаш да спечелиш своята битка.