Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 115

— Може и да не смяташ, че се нуждаеш от почивка, момчето ми — каза Смргол свирепо, — но един дракон, който има някакъв опит, знае, че за да е в добра бойна готовност, има нужда от сън и храна…

— Храна? — попита Джим, внезапно оживен. Имаш ли нещо за ядене?

— Не — отвърна Смргол. — И това е най-основателната причина да отделиш пет-шест пълни часа за почивка.

— Не мога да заспя.

— Не можеш да заспиш…? Дракон, който не може да заспи? Стига щуротии, Горбаш. Всеки дракон, особено ако е от нашето потекло, може по всяко време да яде, пие или спи.

— Защо не тръгнем още сега? — попита Джим.

— Да летим нощем?

— Луната свети ярко — рече Джим. — Току-що видя, че летях през нощта.

— И бе доста безразсъдно. Младоци като теб винаги обичат да рискуват. От хиляда пъти деветстотин деветдесет и девет пъти минават безнаказано. После някой ден късметът им изневерява и им се иска да се били слушали. Но тогава е твърде късно. Ами ако по време на полета ти небето се бе заоблачило преди да разбереш и изведнъж се бе оказало, че не можеш да видиш земята?

Джим зина, за да обясни на стария дракон откритието си за летене в непрогледна тъмнина и в дъжд, а после реши да се откаже.

— Хайде, хайде — пресипнало рече Смргол, — стига с тези глупости. И двамата имаме нужда от сън.

Настойчивостта на Смргол докосна новата чувствителност на емоционалните възприятия на Джим. Вгледа се в стария дракон колкото може по-отблизо, без да проличи, че го изучава открито. Имаше нещо променено в огромното тяло, нещо, което трудно можеше да се определи, но безспорно различно от последния път, когато бе видял правуйчото на Горбаш. Изведнъж забеляза какво е.

Левият клепач на Смргол бе затворен. Спускаше се над дългото тясно око. Лявото му крило също висеше леко, но видимо и когато стоеше изправен, старият дракон сякаш отпускаше тежестта си върху двата десни крака. Джим бе виждал преди такива симптоми, макар и не при дракони. Прадядо му бе показал подобни признаци на физическа деформация на едната страна от тялото си, последвали първия му удар, преди три години.

Но драконите не получаваха… Джим прекъсна мисълта си. Явно и те можеха да получат удар, ако са достатъчно стари, с други думи — уязвими. Във всеки случай това сега не беше важно. Смргол бе сакат и независимо дали осъзнаваше или не точния смисъл на сполетялото го нещастие, не бе в състояние да лети в този момент.

— Добре — съгласи се Джим. — Мисля, че мога да изчакам до сутринта.

Смргол нямаше да е по-добре на сутринта, но няколкото часа даваха на Джим достатъчно време, за да измисли начин да се справи с положението. Мушна глава под крилото си и се престори, че заспива. Като че ли ушите му доловиха слаба въздишка на облекчение. Когато след няколко минути надникна от прикритието на крилете си, Смргол също бе заврял глава и започваше шумно да хърка.

Джим заспа, докато обмисляше какво трябва да се направи, но се събуди с вече готов отговор в ума си.

— Смргол — каза той, след като и двамата се събудиха в зората на новия ден, — мислех…