Читать «Драконът и Джорджът» онлайн - страница 113

Джим излетя с отскок във въздуха. Вече не валеше и след малко, докато се издигаше в посока, която, както само можеше да се надява, бе към къщата на Каролинус, луната се показа и разкри сребристо-черен пейзаж на около триста метра под него. Пет минути по-късно небето напълно се изчисти и той се носеше към горите, в които бе скътана Звънящата вода — сега ги виждаше пред себе си, на не повече от две мили. Бе се отклонил от правилната посока само с около пет деления на компаса.

ГЛАВА 19

Като се взираше в петната от бяла лунна светлина и мастиленочерни сенки, Джим се приземи тежко върху пътеката от чакъл, водеща към предната врата на Каролинус. Крясъкът на сънлива птица долетя от гората достатъчно силно, за да го долови драконският слух. Иначе бе абсолютно тихо.

Джим се поколеба. От прозорците на къщата не идваше никаква светлина, а сега, след като вече бе тук, нямаше желание да събуди магьосника.

Докато стоеше нерешително, започна да го завладява убеждението, че жилището е не само затворено за през нощта, но и напуснато. Във въздуха над малката полянка тежеше атмосферата на празна и изоставена къща.

— Ето го и него! — изръмжа един глас.

Джим се извърна.

— Ара! — извика той.

Вълкът се приближаваше, излязъл от сенките в края на полянката. Джим бе толкова радостен да го види, че му идеше да го прегърне. Зад приведения силует със светещи очи пристъпи една по-едра, позната драконска фигура.

— Смргол! — възкликна Джим.

До момента не бе осъзнал чувствата си към двамата, а също към Брайън и останалите. Ясно разбра, че в този свят контрастите не бяха така отдалечени, както в света, който бе напуснал. Животът и смъртта живееха врата до врата, любовта и омразата също бяха близки съседи и ако човек не намразеше друг за кратко време, той го обикваше.

— Вие двамата какво правите тук? — попита Джим.

— Чакаме те — изръмжа Ара.

— Чакате ме? Но откъде узнахте, че ще дойда?

— От магьосника — рече Смргол. — Вчера прати едно скално врабче да ме извика и да ми предаде съобщението му. „Дракон“ — каза той, когато дойдох тук. — "Джеймс Екерт, когото познаваш като Горбаш, и аз трябва да направим дълго пътешествие — сами. Ако осъществя своето, по-късно ще ви открия всички заедно. Ако Джим осъществи неговото, ще дойде тук да ме търси. Изчакай го и му предай това, което току-що ти казах. Също му предай, че часът е близо и битката ще е по-тежка, отколкото си мислех. Въвлечени са повече от една страна… можеш ли да изговориш тази дума, дракон?

„Страна“ — казах аз и после: "Какво значи тя магьоснико?

„Много добре“ — отвърна той. — "И все едно е какво значи. Джим ще разбере. Въвлечени са повече от една страна и ако се бием заедно, за да спрем разпространението на заразата преди всичко, шансовете ни са по-големи. Но ако не можем да се бием заедно, дълг на всеки от нас е да се бие сам, както умее; защото успее ли противникът, няма да ни остане нищо… Запомни ли всичко това, драконе?