Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 35

Гордън Диксън

— Пастор ли? — Джошуа учудено се завъртя към него, забравяйки за козите, които гонеше към вратата на обора.

— Да, този, който води службите — поясни Блейс. Той се колебаеше дали да не каже „свещеник“, но инстинктивно се отказа. — Кой е най-важният във вашата църква?

— А, ти навярно имаш предвид Учителя — каза Джошуа. — Той живее на две мили оттук, в къщата, която се намира леко вдясно от църквата. Казва се Грег, по принцип това не е името му — то е твърде дълго и понеже никой от нас така и не се научи да го произнася правилно, просто го наричаме Грег.

— Ясно. — Блейс кимна. Те прибраха козите в обора и провериха дали всяка е застанала на мястото си.

След вечеря Блейс попита Хенри.

— Чичо, не мислите ли, че трябва да поговоря с Учителя от вашата църква?

Хенри остави лъжицата и погледна Блейс, а очите му яростно горяха.

— Аз също съм член на църквата и също принадлежа на Господ. Какви са тези въпроси, на които аз не бих могъл да отговоря?

Блейс моментално съобрази.

— Аз просто искам да се запозная с всичко, свързано с вашата църква.

Лицето на Хенри постепенно доби обичайния си вид.

— Е, щом наистина искаш да узнаеш всичко за църквата, може би наистина е по-добре да поговориш с Учителя. Разбира се, моите синове са чували всичко това и преди, но няма да им навреди да го чуят още веднъж…

Джошуа и Уил оставиха лъжиците си на масата.

— Вече казах, че аз принадлежа на Бога. Но има прекалено много хора, дори и сред членовете на нашата църква, които ходят къде ли не и проповядват като мисионери, стремейки се да привлекат хора от другите църкви. Аз никога не съм го правил и не смятам да го правя, защото не ми е нужно — нужен ми е само Бог. Не ми трябват други братя по вяра, които да ме поддържат. Дори само аз да остана от моята вяра, това няма да ме промени, и не би трябвало да промени никой мъж или жена, които спазват Неговите закони.

Той се спря и обгърна с поглед Джошуа и Уил.

— Децата се нуждаят от съвети и напътствия по пътя си към Бога, — продължи той. — Но когато синовете ми станат мъже, аз ще им дам възможност сами да направят избора си. Ако изберат друга църква, а не моята, ще ми бъде досадно и неприятно, но ще уважа решението им. Защото Бог е вездесъщ, всемогъщ и не му трябва подкрепата ни. Тези, които вярват, ще го намерят навсякъде, където го потърсят. А тези, които нямат в сърцето си вяра, ги очаква живот без Господа, Бога Наш.

Той замълча, и Блейс забеляза, че и двете момчета го слушат, затаили дъх.

— Затова… — Хенри отново погледна Блейс и продължи с неочаквано мек глас. — Ти, разбира се, поговори с Учителя. Откакто си тук, минаха вече три църковни служби, а ние нито веднъж не сме те взимали с нас. Така че поговори с Грег и реши какво искаш за себе си. Каквото и да е решението ти, знай, че то ни на йота няма да промени отношението ни към теб.

Той отново млъкна за момент, а после продължи.

— Той се казва Алберт Грег, къщата му се намира близо до пътя, който минава покрай нашата ферма — уточни той. — Сега вече е късно, но утре, след обяда Уил ще поеме чистенето, а ти можеш да отидеш да се срещнеш с него. Той винаги си е в къщи, а ако го няма, то на вратата му винаги има бележка с указания къде се намира. Да, може би наистина трябва да поблагодариш на Бога, Блейс, за тази своя идея.