Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 33

Хенри бързо се оправи с покупко-продажбата. Той връчи на магазинера няколко пити кашкавал, купи булгур и здравата поспори за цената на фунт пирони, тъй като сега те бяха малко по-скъпи, отколкото при последното му идване в магазина. В края на краищата успя да ги спазари на старата цена, но Брадър унило заяви, че следващия път все пак на Хенри ще му се наложи да плати повече.

Блейс и Хенри тръгнаха да се връщат. През целия път чичо му мълча, улисан в мислите си. Това напълно устройваше Блейс — по две причини: след като Хенри не искаше да разговарят, значи, и вероятността Блейс да му отговори нещо не както трябва и да получи поредната си порция мъмрене, ако те не разговаряха беше нулева. Освен това, Блейс имаше нужда от време, за да измисли как да продължи да живее с човек, който е способен да го пребие като куче. Засега обаче не му хрумваше как да избегне подобно нещо.

Обядът мина както обикновено. Блейс отново се вглеждаше от време на време в Джошуа, но не успя да забележи никаква промяна. Както винаги Джошуа беше дружелюбен и отзивчив и говореше с обичайния си тих, сдържан глас. Сякаш случилото се не бе докоснало нищо в него. Това Блейс не можеше да проумее. Трябваше да разбере защо, и само Джошуа можеше да му обясни всичко. Накрая той събра смелост и попита Хенри.

— Чичо, аз установих, че знам много малко за козите. След като почистя тук, може ли да отида и да помогна на Джошуа?

Хенри се обърна с лице към Блейс:

— Това е една съвсем разумна молба, Блейс — каза той. — Разбира се, разрешавам ти. Джошуа…

— Да, татко? — отзова се Джошуа, вдигайки глава от паницата си.

— Нека Блейс дойде с теб, а после ти ще ми разкажеш какво е успял да схване и ще може ли по-нататък и той да се грижи за козите.

— Добре, татко — кимна Джошуа.

Същия ден, привечер, Джошуа вече беше завел Блейс в кошарата при козите и изпълняваше съвсем стриктно заръката на баща си — подробно и със сериозен глас разказваше на Блейс всичко за козите. Голяма част от нещата Блейс чуваше за първи път, но независимо от това се стремеше да запомни всичко най-старателно. Накрая Джошуа млъкна и погледна братовчед си.

— Ти като че ли искаш да ме попиташ и нещо друго? Поне на мен така ми изглежда. Хайде, давай. С радост ще ти разкажа всичко, което знам. Какво те интересува?

На Блейс му се струваше, че е стъпил на ръба на пропаст. Но целият му досегашен опит с другите хора му нашепваше, че веднъж започнал, не трябва да спираш, и той отговори.

— Ами, да, но… — той се поколеба. — Ти добре ли си?

Джошуа се стъписа.

— Дали съм добре? — повтори той. — Разбира се, че съм добре. Повече от половин година не съм се разболявал от нищо, а миналата зима, когато ме болеше корема, сигурно ще е било, защото съм ял нещо развалено. Всички се чудехме как е станало, защото на Уил и татко нищо им нямаше. Защо мислиш, че с мен нещо не е наред?