Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 36

Глава 8

На следващия ден след обяда, Блейс, по ирония на съдбата, тръгна да се срещне с Учителя точно по пътя, по който се отиваше в Екюмени. Беше спряло да вали преди няколко дена, времето беше горещо и калта постепенно изсъхна. Лятото изглежда започваше.

— Няма как да се объркаш — обясняваше му Уил, — това е една такава мъничка кафява къща точно до църквата. Наоколо няма дървета, и дори да я пропуснеш, то църквата няма как да не я видиш, защото върхът й се издига над върховете на дърветата.

Блейс вървеше по пътя и обмисляше въпросите, които се канеше да зададе на Учителя. Той никога не се бе чувствал толкова объркан. Всички хора, които познаваше досега, мъже и жени, се подчиняваха на определени правила на поведение, възникнали при съвсем други условия на живот. Тук правилата бяха съвсем различни. Освен това, отдавна му беше ясно — хората не трябваше да разберат, че Блейс ги използва, за да постигне целите си. Трябваше да бъде много внимателен.

Църковната кула се показа, а скоро Блейс видя и самата църква, а после и малката кафява къщурка до нея. Той свърна от пътя и тръгна натам.

На почукването му не отговори никой, но понеже на вратата нямаше бележка, Блейс почука отново, но малко по-силно. Този път дочу тътрещи се стъпки, и вратата се отвори. Пред Блейс стоеше дребен човек, по-нисък дори и от него. Той погледна момчето и се усмихна.

— А-а, ти трябва да си новият племенник на Хенри. Влизай.

Той се отмести, пускайки го да мине, и Блейс пристъпи в малко, тъмно антре. След антрето човечецът зави наляво, и те се озоваха в миниатюрен хол. Блейс забеляза, че той беше не просто нисък, а силно, почти надве прегърбен и за да може да вижда събеседника си при разговор, трябваше силно да отмята главата си назад.

В хола стопанинът се настани в едно от креслата, пригодено специално за него и като се намести, вече можеше да гледа Блейс право в очите. Човекът с жест показа на Блейс съседното кресло. То беше меко и удобно, но твърде прашно. За няколкото дена, прекарани в къщата на Хенри, Блейс беше станал невъобразим чистник. Сега веднага забеляза, че цялата тази къща не само е мръсна и запусната, но дори и самият й собственик излъчва неприятна миризма.

— И така, ти дойде да ме посетиш — каза той. — Аз съм Алберт Грег. Енориашите обикновено ми викат Грег — разбира се, извън църквата. А в църквата ми казват „Учителю“. Ако около нас има възрастни — и той намигна, — ще се наложи и ти да ми казваш „Учителю“. Но понеже сега сме само двамата, викай ми просто Грег. Не се впечатлявай от вида ми — от артрита е. Да, знам, че за тази болест има лек, но лечението струва повече пари, отколкото можем да си позволим. Е, а ти си Блейс Аренс, нали?

— Да, Учителю, тоест… Грег — каза Блейс.