Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 3

Гордън Диксън

Блейс се преструваше, че е напълно погълнат от изучаването на звездите зад екрана, особено от Епсилон Еридани, около която се въртяха планетите Асоциация и Хармония. Неволно той си припомни двата Екзотични свята — Култис и Мара, които по съвсем същия начин обикаляха около звездата Процион А. Майката на Блейс се бе родила и израснала тъкмо на една от тези две планети. По-късно тя завинаги напусна родния си свят, изпълнена с ярост и разочарование: екзотиците не можеха да й осигурят свободата и привилегиите, полагащи й се по право.

Асоциация се намираше само на осем фазови прехода от Нова Земя — макар и неточно, защото така се определяха разстоянията за кораб в космоса.

Блейс вече знаеше, че ако зависеше само от последователното изпълнение на тези фазови преходи, те биха стигнали до планетата само след няколко часа. Но проблемът беше друг — с увеличаване на пространствено-времевия интервал положението на точката, в която корабът трябваше да се върне, ставаше все по-трудно определимо. Затова след всеки пореден фазов преход наново се пресмяташе местоположението на кораба. За да се осигури пълната безопасност на пасажерите, през целия път се извършваха няколко малки фазови прехода, в резултат на което времето, което те прекарваха в пътуване, се разтегляше до три дни.

При пристигането си на Асоциация, Блейс трябваше да бъде посрещнат от този, който щеше да се грижи за него в бъдеще — по-големият брат на Езекил Маклийн, един от първите мъже в живота на майка му.

А Езекил бе единственият светъл лъч в миналото на Блейс. Именно Езекил пое върху себе си бремето на бащинството и отговорността не само за Блейс, но и за по-големият му полубрат Дахно. Преди няколко години майка му изпрати Дахно (не без посредничеството на Езекил), във фермата на брат си — Хенри Маклийн.

Странно, но Езекил същевременно приличаше, и не приличаше на майка му. Тя го бе оставила, без да съжалява, както бе изоставила света на Екзотиците, а така също и родната си планета Култис. Той, роденият на Асоциация, напусна също родната си планета без гняв и презрение. Със своето луничаво, кръгло, винаги внимателно и приветливо лице, Езекил Маклийн по нищо не приличаше на дружествениците. Той бе добродушен и безгрижен — спокойно приемаше всички неприятности, които постоянно се стоварваха върху него заради необходимостта да се намира близо до Блейс и майка му, която непрекъснато си намираше все нови и нови любовници. Обикновено след всеки новодошъл тутакси изхвърляше предишния. Но Езекил явно нямаше нищо против да бъде наполовина слуга, наполовина приятел. По някакъв чудодеен начин той се оправяше с обикновено лошото настроение на майката на Блейс. Виждаше се, че тя просто се нуждае от него, макар и да не го допускаше вече в спалнята си.

И ето на, моля ви се: преди две седмици Езекил се свърза с Хенри, за да ходатайства за приемането на още едно от незаконните деца на брат си, безбожника — скитник. Между другото, дори майката на Блейс не можеше да каже, кой точно е бил истинският му баща.