Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 27

— А после? — възкликна Блейс. — После какво ще стане?

— После ще се преместиш при мен в града, в Екюмени — отговори му Дахно. — Дотогава тъкмо ще подготвя почвата и ще съм ти намерил подходяща работа.

— А ти с какво се занимаваш? — поинтересува се Блейс.

— Всичко с времето си. — Дахно обърна гръб на Блейс и продължи. — Хайде, време е да се връщаме при роднините.

— Чакай малко — промълви Блейс, — кажи ми поне колко време ще трябва да живея тук?

— Няколко седмици… няколко месеца… може би дори и няколко години. — Дахно го гледаше през рамо. — Зависи…

— От мен ли? — Блейс се стараеше да не изостане, защото Дахно вече беше стигнал до ъгъла на обора.

— Донякъде и от тебе — отговори накрая брат му. — Но и от много други неща. Не се притеснявай. От време на време ще идвам да те видя. Надявам се, ще успееш да измислиш как да се оправяш с роднините.

Те излязоха на двора пред къщата. Хенри и Джошуа вече бяха отвън, а Уил сигурно все още беше вътре — зает с почистването след обяда. Блейс се замисли, ударът на брат му не беше само удар — това спокойно можеше да се тълкува и като знак. Знак за това, че Дахно е решил да стане господар на Блейс и да се разпорежда с него, както го бе правила досега майка им, и Блейс с нищо не можеше да му попречи. Както каза брат му, зъбките на Блейс бяха само млечните зъби на малко, слабо пале. Но след време все нещо трябваше да се промени. Блейс скъта случилото се дълбоко в паметта си, за да може впоследствие да го обмисли и анализира както трябва.

Дахно запита Хенри.

— Имаш ли нещо против да взема братлето с мен в града? Искам да му купя някои дрехи. А частите, които ти нося, са в колата — ела да ти ги дам.

— Не, Дахно, разбира се, че нямам нищо против. Блейс и аз благодарим на Бога за щедростта ти. — Хенри заобиколи оувъркара, а през това време Дахно отвори багажника, извади оттам няколко пакета и ги връчи на чичото.

— Благодаря на Бога за голямата ти щедрост към мене — повтори отново Хенри.

Глава 6

Блейс пристъпи към колата и отвори вратата. Колата беше двуместна и пред всяка от седалките имаше лост за управление. Веднага след като се хлопнаха и двете врати, Дахно сграбчи единият от тях и се обърна към момчето.

— Нали знаеш, че докато колата се движи, не трябва да пипаш резервния лост за управление?

— Да, знам — отговори Блейс.

Дахно се засмя. Турбините под тях оживяха. Колата се отлепи от земята, направи завой и потегли покрай дърветата, растящи от двете страни на разкаляния път, свързващ фермата с шосето. Изглежда, че Дахно беше опитен шофьор. На лентата за оувъркари колата бързо ускори, и ако се съдеше по показанията на приборите, тя се движеше с повече от двеста и петдесет километра в час.

Блейс си мислеше, че ще отидат до местния магазин, но после разбра, че брат му е решил да го заведе направо в Екюмени. В един от тамошните големи супермаркети те купиха най-различни работни дрехи, ризи и ботуши и един официален костюм от мек черен плат, подобен на този, който носеше самия Дахно.