Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 26

— Хайде, ставай — Дахно протегна ръка и му помогна да си стъпи на краката.

Блейс още не бе дошъл на себе си след удара, и затова не можа да обмисли, както обикновено, думите си.

— Защо го направи?

Дахно се разсмя.

— За да се научиш, братле, за да си наясно. Трябва да знаеш, че си голям късметлия с такъв брат като мен. И ако наистина искаш да бъдеш щастлив, трябва да знаеш какво да очакваш от мен.

Болките в главата му поутихнаха, и Блейс вече беше в състояние да се съсредоточи и да мисли повече или по-малко ясно.

— Във всеки случай, това-онова вече знам — озъби се той.

— О, я виж ти, братлето имало зъбки — усмихна се Дахно. — Но това са само млечните ти зъбки, малкия. Хич не си и помисляй да ме плашиш с тях, няма да стане. Реших да те взема оттук. И запомни добре: аз въобще не съм този вечно усмихнат младеж, за който ме мислят всички.

— Ти си копие на майка ни — каза Блейс.

— Правилно. Бързо схващаш, даже по-бързо, отколкото предполагах! — кимна Дахно. — Да, така е. Приличаме си и по още нещо с нея. В живота винаги сме вървели по своя път. И щом аз казвам, че ти и аз ще вървим по един и същи път, най-добре това да ти стане ясно още сега, в началото. Разбра ли?

— Да. — Блейс предпазливо опипа главата си. — Всичко разбрах.

— Добре тогава — произнесе Дахно. — Това, с което си се сблъскал тук, са пълни глупости — не представлява нищо пред онова, което аз мога да направя за теб, ако се наложи. Моите възможности са безгранични. Аз и ти, заедно, рамо до рамо, здраво ще поработим, братленце. Но първо трябва да приключа с някои неотложни неща, а дотогава, мисля, че нищо няма да ти стане, ако поживееш известно време тук, във фермата на чичо ни.

През това време главата на Блейс окончателно се проясни, и той осъзна, че всичко, което брат му каза за себе си, е вярно. Този човек беше от малкото, които Блейс не можеше да манипулира, е, поне засега не можеше. Но стария трик с детинското държане можеше пък да мине…

— А какво смяташ да правиш с мен?

Дахно не отговори веднага. Известно време той се взираше в Блейс, като че ли наистина се чудеше какво да го прави — даже усмивката му изчезна.

— Всъщност — започна той, — аз бях малко по-голям от тебе, когато тя ме изпрати тук. Въпреки че още тогава бях толкова висок, колкото Хенри, и впрочем, бях два пъти по-силен физически. Но аз разчитах най-вече на ума си и само благодарение на ума си успях да се предпазя от него и неговия начин на живот. Ти вече си започнал да правиш същото. Така ли е?

— Да — отговори Блейс. Нямаше смисъл да се разпростира подробно по този въпрос.

— Да, така и трябва да бъде — замислено промълви Дахно. — За да постигнем целта си, мое малко братле, ще трябва да пуснем в действие мозъците си и да използваме всичките си способности. А през това време ще трябва да се научиш на смирение и на още много други неща, защото хората, сред които ще се движиш, недолюбват тези, които се стремят към първото място. Истинските трудности обаче тепърва ти предстоят — когато ти се наложи да работиш с някой, който изобщо не мисли като теб. Така че, засега ще поживееш още малко тук, при чичо ни.