Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 25

Блейс, за съжаление, трябваше да измие чиниите и да почисти после масата.

Няколко секунди отвън не се чуваше нищо. После по стъпалата се чуха тежки стъпки, вратата се отвори и Дахно, по-големият полубрат на Блейс влезе в стаята.

Блейс беше чувал от приятелите на майка си какъв е бил Дахно като малък, но много повече знаеше от Езекил, и очакваше да види необикновено едър и мускулест млад мъж.

Влизайки през вратата, Дахно трябваше да се понаведе, за да не се удари в горния й праг, а когато се изправи, на момчето му се стори, че главата на този млад гигант почти опира в тавана. Беше облечен в делови костюм от мек черен плат, на краката му лъщяха високи, също черни ботуши, малко позацапани от пръски кал. Стоейки изправен, той сякаш надвисваше над всички, изпълнил по-голямата част от стаята. Иначе Дахно си изглеждаше като съвсем нормален, добре охранен мъж със среден ръст, но увеличен един път и половина. Под шапката от гъсти и тъмни къдрици се показваше кръгло и приветливо лице. Топла и весела усмивка приветства семейството на Хенри.

— Надявам се, че не съм попречил на обяда ви — прозвуча приятен баритон.

— Не, разбира се — студено се усмихна Хенри. — Но ти знаеш нашите обичаи. Ще се наложи да почакаш, защото още не сме свършили.

— Какво пък, ще почакам… — вдигна ръце Дахно. — Впрочем, донесъл съм ти някои части за мотора.

— Благодаря на Бога за добрината ти — вежливо-официално му отвърна Хенри. — Ако искаш да седнеш, столът ти е там, в ъгъла.

Блейс винаги се бе учудвал от размерите на този стол, и досега си мислеше, че сигурно Хенри го използва само в някакви особени случаи.

— Благодаря, но предпочитам да постоя — отказа се от поканата Дахно. Появата му решително ускори края на обяда. Дори външно невъзмутимият Хенри се нахрани по-бързо отколкото всякога.

— Аз най-вече дойдох да се срещна с брат си — и Дахно погледна Блейс.

— Тъй ли? — Хенри най-накрая остави лъжицата до празната си чиния. — Щом е така, Блейс, ти си свободен — вместо теб ще прибере братовчед ти Уил.

Блейс все още не можеше да откъсне поглед от по-големия си брат.

— Блейс — повтори, вече дразнейки се, чичо му. — Свободен си. Брат ти те чака.

Блейс стана от масата. Приближавайки се към Дахно, той усещаше как с всяка крачка се смалява.

— Хайде, братленце. — Дахно се обърна и отвори вратата. Блейс го последва.

— Да се поразходим малко — каза Дахно.

Те заобиколиха един съвсем нов, бял оувъркар. После завиха покрай обора, и чак когато вече не можеха да ги видят от къщата, Дахно спря и се обърна към Блейс. Няколко дълги мига той го гледаше, усмивката му ставаше все по-широка и по-широка, докато изведнъж се разсмя силно, от сърце.

— Така си и знаех, че тя ще те прати тук — възкликна той.

Внезапно Дахно замахна и с опакото на тежката си ръка удари Блейс. Втрещеният Блейс се просна на земята и цяла минута не можа да стане. Главата му се пръскаше от болки.