Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 199

— За момчето ли?

— Да, за техния възпитаник.

Дахно изпръхтя:

— Защо пък трябва да се притесняваш за него?

— Мислех, че си един от тези, които ценят реда, Дахно. А аз така и не можах да разбера къде е момчето, преди наставниците му да бъдат убити. Убити, благодарение на твоите Кучета!

Дахно с досада отвърна:

— А откъде да знаят Кучетата, че старците ти трябват именно живи?

— Защото изобщо не съм им заповядвал да убиват. — Блейс говореше нормално, но тази фраза изплющя като камшик. Дахно наклони глава и го погледна.

— Защо дигаш толкова шум за това хлапе? — попита той. — Какво толкова може да ни направи?

— Точно това и аз искам да си изясня — отговори Блейс. — Не обичам тайните, а мисля, че и ти не ги обичаш.

Това беше вярно, но не съвсем. В тайната, свързана с Хал Мейн се криеше и нещо друго, което касаеше самия Блейс. Той подсъзнателно усещаше, че дори само съществуването на Мейн по някакъв начин заплашва собствените му планове.

— Май заговори екзотическата ти кръв — рече Дахно. — Но за щастие, аз напълно се контролирам. Докъде щяхме да стигнем, ако си губехме времето да разгадаваме всяка тайна, на която се натъкнем? Нашата задача е да установим контрол над управлението на всички планети, а не да се занимаваме с това, как точно се управляват те. Или може би ти знаеш друг начин, чрез който няколко хиляди или няколкостотин хиляди такива като нас ще успеят да завземат властта над всичките тези светове?

Блейс почувства умора. Толкова страшна умора, сякаш изведнъж бе остарял с десетилетия.

— Слушай, нека да оставим подробните обяснения за момента, когато пристигнат останалите вицепрезиденти — каза Блейс.

— Нямам намерение да чакам до утре — отговори Дахно.

— До тази вечер — уточни Блейс.

— Как така до тази вечер? Нали срещата е насрочена за утре — учуди се Дахно.

— Знам. — Блейс отново почувства нахлуването на умората. — Още една от многото ти заповеди, която промених. Всички те ще пристигнат до един час. Това също бе една от причините да сложим телата в хладилната камера.

Настъпи тишина.

— Блейс — бавно изрече Дахно, гледайки го тежко, — я обясни по-подробно какво точно имаш предвид?

— Работата е там — промълви Блейс, — че моите планове как да се използва Организацията са много по-далновидни, отколкото твоите. Аз си имам солидна причина да си осигуря контрола над всички светове. Имам намерение да променя историята, и затова ще са ми нужни страшно много хора — достатъчно много, че да управлявам населението на всички Нови светове, с изключение на дорсайците и екзотиците.

Той млъкна.

— Продължавай — тихо се обади Дахно. — Засега чух само част от обясненията ти, а когато чуя всичко, ще ти кажа мнението си. Защо ни е нужно всичко това?

— Защото в противен случай хората ще измрат. Това ще стане след около триста до към хиляда години, не по-късно.

— Защо мислиш така?

— Човечеството твърде рано е излязло в космоса. И Другите са последната му надежда за спасение. Ако не успея да го предотвратя, гибелта на човечеството ще бъде неминуема. Но съм сигурен, че ако разполагам с промишлената мощ и военния потенциал на всички Нови светове, ще успея.