Читать «Разрушителят на светове» онлайн - страница 17

Блейс наниза колана през гайките и го затегна здраво.

— Под кревата ти има още един сандък. — Джошуа посочи с глава към едно от леглата. — Ето ти малко бельо и чорапи. Ще ти покажа как трябва да ги сгънеш и подредиш, защото татко много обича всичко да е в ред.

Той вече затваряше своето сандъче и се готвеше да го пъхне под леглото, когато забеляза, че Блейс се тресе от студ.

— Ти май замръзна? — Джошуа отвори отново сандъка си и метна към Блейс нещо тъмно и меко. — Сложи и този пуловер, малко се е протъркал на лактите, но нищо, ще ти помогна да го закърпиш. Можеш ли да плетеш? Не можеш? Ние всички умеем, иначе през зимата ще пукнем от скука. Ще те науча, много е лесно.

Той затвори сандъчето и го тикна под кревата. През това време Блейс облече пуловера и както очакваше, той му беше доста голям и се налагаше да навие нагоре ръкавите.

— Хайде, бързо на масата — каза Джошуа. — Уил ще я подреди, а баща ни тъкмо ще е свършил с молитвите. Той сега си е в стаята, наваксва. За да може да те посрещне, му се наложи да пропусне две молитви.

— Две молитви ли? — попита Блейс.

— Да. — Джошуа го изгледа почти толкова объркано, колкото и самия Блейс гледаше него. — Нима там, откъдето идваш, не се събирахте за молитва? Ние се молим четири пъти дневно: сутринта, като станем, по пладне, преди обяд, и преди да си легнем. Някои църкви изискват да се молиш по шест, дори седем пъти дневно, но ние не правим така. Татко казва, че са се навъдили страшно много вероотстъпници. Но нищо не може да се направи. Ние принадлежим към Църквата на Истинското Евангелие и Верния Път.

Последните няколко думи на Джошуа сякаш отекнаха в главата на Блейс, и надежда стопли сърцето му — ето нещо, което го привличаше, нещо, в което би могъл да повярва. Да вярваш, че има една истина за всичко живо, че имаш сигурност и стабилност…

Размишлявайки върху това, той тръгна след Джошуа. Както братовчед му бе предсказал, масата вече беше сложена и ги очакваше. Покривката още пазеше следи от първоначалния си вид — червено-бяло каре, но от многото пранета беше избеляла и сега изглеждаше почти бяла. Приборите на масата бяха дървени, саморъчно издялкани лъжици и вилици. Имаше и ножове, които бяха доста остри всъщност и Блейс случайно се поряза, докато се хранеха.

— Е, как е? — попита Хенри. — Добре, добре. Сядайте. А ти, Уил, ще ни сервираш.

Пред Блейс се озова голямо дървено блюдо с парче месо, което изпускаше странен растителен аромат, но ухаеше толкова вкусно, че момчето изведнъж разбра колко е гладно. То си спомни, че откакто слезе от космическия кораб, през целия дълъг ден не е яло нищо.