Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 35

— Стъпало значи. Но това стъпало е било в обувка, която със сигурност оставя някаква следа…

— Възможно е, въпреки че по човешката кожа не остават такива ясни следи както в кал или мокра трева. Ако ми дадеш за мостра някаква обувка или грапав чорап, може би ще успея да открия нещо.

— Ясно. А ти някога виждал ли си напречно разделяне на мозъчния ствол без употреба на оръжие?

— Само веднъж, но нападението не беше човешко дело.

— Моля? — погледна го с любопитство тя.

— Беше преди много години. Прекарвах отпуската си в националния парк „Йелоустоун“. Случи се нещастие с един от летовниците в къмпинга и ме помолиха да му направя аутопсия.

— Какво се оказа?

— Мъжът беше убит от мечка гризли — един от най-опасните хищници на земята. — Погледна Бет и с усмивка добави: — С изключение на човека, разбира се. Но както и да е. За лош късмет онзи човек беше попаднал на едър мъжкар, който глозгал скелета на някакво животно.

— Но в Джорджтаун няма мечки гризли, докторе.

— Права си. Със сигурност обаче има поне един як мъж, който притежава изключителна физическа сила, а и доста познания. Ударът, или по-скоро натискът, е осъществен точно там, където мозъчният ствол е най-уязвим. Съмнявам се, че е станало случайно.

— Значи тя вече е била в безсъзнание? Или някой я е притискал към пода? Ако нападателят е бил само един, тя най-вероятно се е борила и под ноктите й може би има някакви следи.

— Не, ноктите й бяха чисти.

— Упоена?

— Все още не съм получил доклада от токсикологията.

Бет отново погледна трупа.

— Нападателят може би е държал пистолет. Заповядва й да легне на пода, а после я убива. За това е достатъчен само един човек.

— Правилно.

— Е, добре. Има ли нещо друго?

— Изследвахме дрехите й и открихме две влакънца, които не бяха от тях.

— На нападателя?

— Възможно е. А на сакото й имаше странно петно.

— Какво петно?

— От мазнина или мръсотия. В момента го анализираме.

— Не е ли от нещо, което е било в хладилника?

— Не. Вече изследвахме съдържанието му.

— Рано сутринта. Тя се качва от подземния гараж в кабинета си. Няма с какво да се е изцапала. Може би петното е оставено от нападателя й?

— Може би — отвърна Касел и поклати глава. — Но съм озадачен. В продължение на десет години съм работил в патологията на Бронкс, но…

— Разбирам — кимна Бет. — А можеш ли да определиш кога е настъпила смъртта?

— Много проблематично е, Бет. Тя е открита в хладилник с температура три градуса, а после тялото й е било изложено на стайна температура в продължение на няколко часа. Когато пристигнах на местопрестъплението, беше съвсем студена. А след като са я докарали тук, тялото й е било прибрано в една от хладилните камери. В момента, освободено от хватката на леда, то се разлага с нормални темпове. Но е все така сковано… — Той вдигна едната ръка на трупа. — Първоначалното охлаждане е попречило на нормалните химически процеси, настъпващи след смъртта.