Читать «Родени за ченгета» онлайн - страница 23

— Не отивайте толкова далеч, мистър Кингман. Успокойте се.

— Добре — каза Рой и си пое дъх. — Искате ли още нещо от мен?

— Засега не. Колегите ми ще ви зададат още въпроси по-късно. Надявам се, че не сте планирали скорошно пътуване до Дубай…

Изрече тези думи, без да се усмихва.

— Не. Нямам такива планове.

— Добре — кимна Бет и се надигна от стола. — Засега спираме дотук. Ще поддържаме връзка.

Групата се изниза през вратата. С изключение на Мейс, която изчака другите да се отдалечат по коридора.

— Мога ли да ви помогна? — изгледа я с подозрение Рой.

— Не знам. Вие ли я убихте?

Той скочи от мястото си.

— Ти ченге ли си?

— Не. Дойдох с тях за разнообразие.

— Убийството не е шега! — втренчи се в нея той. — Да не си откачена?

— Може и да съм…

— Имам работа — каза Рой и погледна към вратата.

Но вместо да си тръгне, Мейс издърпа топката от ръката му, обърна се и с плавен отскок я изстреля към коша. Тя влезе гладко, без да докосне обръча.

— Добра техника — каза Рой.

— Остана ми от гимназиалния баскетбол — поясни тя. — Когато бях абитуриентка, спечелихме първенството на щата.

Рой преценяващо огледа фигурата й.

— Нека отгатна: била си онзи самопожертвователен пойнт гард, който не само вкарва кошове, но и владее мръсни номера, които парализират противника…

— Впечатлена съм.

— А аз не съм.

— Какво? — погледна го с недоумение тя.

— Току-що ме обвини в убийство! Защо не изчезнеш оттук?

— Добре, тръгвам си.

— Това е най-добрата новина за деня!

10

Централата на вашингтонската полиция се намираше на Индиана Авеню, близо до съдебната палата. Тя носеше името на Хенри Дейли — сержант от отдел „Убийства“ в продължение на двайсет и осем славни години, преди да бъде застрелян от промъкнал се в сградата престъпник. Вътре цареше обичайното оживление, непрекъснато влизаха и излизаха униформени служители. Имаше и много цивилни, които чакаха да бъдат призовани по някое дело в съседната сграда или им предстоеше разпит от ченгетата, които се трудеха по етажите. Тук се помещаваха и още две служби — отдел „Пробации и условни присъди“ и Автомобилната инспекция. Струпването на учреждения беше гаранция, че малцина в тази сграда се чувстваха комфортно.

Кабинетът на началника на полицията се намираше в обезопасената част на Дейли Билдинг и до него се стигаше през няколко врати със секретни брави и множество остъклени помещения, в които работеха въоръжени хора. Кабинетът беше ъглов — просторна стая с два широки прозореца. На една от стените имаше шкаф с чаши за кафе, плюшени играчки, купчини вестници и официални доклади. Пред единия прозорец бе окачено американското знаме. В къта за сядане имаше масичка с нареден върху нея шах, както и плазмен телевизор на въртяща се стойка. Самото бюро беше старо и издраскано. Върху него личаха многобройни кръгчета от мокри чаши, а и доста пукнатини, вероятно причинени от гневни юмруци.

Бет се настани на шефското място, а Мейс седна срещу нея.

— Май сгреших, че те взех със себе си — подхвърли Бет, докато преглеждаше купчината папки и листчета с телефонни съобщения пред себе си. — Чудя се защо повярвах, че ще си кротуваш, след като съм имала хиляди примери за противното.